ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Министерството на здравеопазването предлага комуникацията между лекари и пациенти да се извършва единствено чрез Националната здравно-информационна система (НЗИС). Това е заложено в проект на наредба за медицинската помощ от разстояние, публикуван за обществено обсъждане.
Наредбата регламентира начина на предоставяне на този вид помощ, както и техническите изисквания, които според експерти са практически неизпълними.
Адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право, предупреждава, че въвеждането на единствен комуникационен канал между лекар и пациент — чрез НЗИС — е не само нецелесъобразно, но и невъзможно за реализация.
„НЗИС не е създадена с такава цел и нормативно няма подобни функции. Имам сериозни съмнения, че системата може да изпълни изискванията на наредбата“, коментира тя пред БНР.
Проектът предвижда, че дистанционната помощ трябва да се извършва чрез изолирани компютърни мрежи, без връзка с интернет, което според Шаркова е абсурдно. „Нито един лекар няма достъп до такъв тип оборудване, освен ако не разполага с бункер“, казва тя и допълва, че с тези ограничения се блокира реалната възможност за предоставяне на медицински услуги от разстояние.
Вместо да се използват вече съществуващи платформи, които спазват всички изисквания за защита на личните данни, наредбата въвежда монопол чрез НЗИС. Това не само затруднява процеса, но на практика го прави невъзможен, категорична е адвокат Шаркова. Друг сериозен проблем, според нея, е опитът да се уеднаквят всички медицински дейности, извършвани дистанционно.
„Наредбата допуска профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности без физически контакт, но не прави разлика между тях. Това е невъзможно в реалността. Контактът чрез технологично устройство всъщност улеснява работата на лекарите и спестява време и ресурси както на тях, така и на пациентите“, подчертава тя.
Сред положителните моменти в наредбата е въвеждането на ясен ред за информирано съгласие на пациента и за предоставянето му на информация за рисковете при дистанционно лечение. Също така са посочени ситуации, в които този тип помощ не може да бъде прилагана – например при раждане, зъболечение, когато не може да се удостовери самоличността на пациента или се застрашава животът му. Проектът предвижда създаването на специализирани центрове за медицинска помощ от разстояние. Пациентите ще подават заявки за консултация през НЗИС, като избират конкретен специалист, дата и час. Всички резултати и данни от дистанционните прегледи ще се вписват в здравното досие в системата. Записването на разговори или видео ще е допустимо само със съгласието на пациента.
Лекарите и лечебните заведения, предлагащи такива услуги, също трябва да подават информация в НЗИС за вида на предлаганата помощ и графика ѝ.
„Съществува реална опасност тази наредба да блокира развитието на телемедицината в България“, смята Шаркова. По думите ѝ, ако бъде приета в този вид, тя може да бъде обжалвана пред Върховния административен съд. „Има работещи практики, които са полезни както за пациентите, така и за лекарите. С тази наредба държавата или съзнателно, или от некомпетентност, се опитва да ги унищожи“, заявява тя.
