„Пленумът на истината” да предпочете Благоев пред Вигенин и Ангел Найденов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В ръководството на БСП сякаш е настъпило мъртво вълнение. Почти три месеца не се провежда заседание на Националния съвет, след като на последното през април бе поискана оставката на Драгомир Стойнев като зам.-председател - за лоша работа.
Медиите веднага сложиха етикет: ще има „пленум на истината”! Темата беше подета от видни представители на лявата партия – Стойнев, Манолова, Кадиев...
А всъщност, ако в БСП има социалисти, това означава, че на всеки пленум, конгрес или събрание трябва трябва да се казва истината! Нали затова в партията се наричат „другари”!
Но мисля, че проблемът вече е системен! Защото идейните компромиси, които БСП направи по време на т. нар. преход, всъщност превърнаха България от развита социална и индустриална държава в уродливо и бедно капиталистическо пазарче. И постепенно, „снишавайки се”, елитът на БСП от т. нар „епоха Станишев” възприе поведението и дори ценностите на лицемерния капитализъм. В партията се настаниха интригите, формирането на групи и фракции по интереси - не идеологически, а лични и финансови.
БСП беше унизена в корпоративните управления, в които участваше по времето на прехода, защото управляваше от името на бедните и онеправданите, но в полза на богатите и силните. Затова неудачите, проблемите, липсата на опозиционност и енергия за избори не са причина, а следствие. БСП от масова партия бе превърната в крепител на неолибералното статукво, в една де факто дясна партия, която изгуби идейния си образ, предаде или подложи на забвение политическите си традиции от антифашистката съпротива и социалистическото съзидание на България.
Ръководството на БСП направи серия от груби грешки, които доведоха партията до днешното незавидно състояние да загуби милион избиратели.
На БСП вещаят съдбата на някогашното СДС – разпад, загуба на доверие и превръщане във второстепенна партия.
Като алтернатива на тази нерадостна перспектива Миков предложи нов курс. Той се базира на изконните традиции от времето на Благоев, Кирков и Габровски. Това са ценностите на лявата политика, на социалната справедливост, на мира в международните отношения.
И не на последно място на традиционното за БСП и за българския народ русофилство.
Този нов курс на Миков получава адмирациите на левия електорат и ядрото му макар и бавно се сплотява, излиза от ступора. За пръв път не на думи, а искрено и настойчиво се провежда политика за отказ от несправедливия плосък данък, от несправедливите антируски санкции. Новият курс донесе и нови опозиционни инициативи – срещу заробващия външен дълг, срещу монополите, срещу псевдо реформите в здравеопазването и образованието.Нужна е много повече енергия и конкретика, но е нужно и единство в тяхното отстояване.
Вместо подготовка на избори и нови политики, партията стана заложник на скандални изказвания и законодателни самоинициативи. Бриго Аспарухов и Драгомир Стойнев станаха много активни по темата с т. нар. „подкуп”, а Кадиев реши, че най-важното днес е темата за „майчиния език” и „връщането на имената”!?
Истинските въпроси бяха подменети от измислени теми.
Преди да се влиза в лични разпри, трябваше да се отговори защо БСП изгуби идейния си облик, а каузите бяха заменени от пиар. Изгуби традиционни поддръжници – българското офицерство бе предадено със Закона за досиетата, селото и малките градове бяха предадени с прехвърлянето на управленския монопол над земеделието в ръцете на ДПС; беше предадена интелигенцията, учителството, работещите бедни и голяма част от средната класа.
Бяха предадени и нашите майки и бащи, най-твърдият и верен електорат, който бе подложен на унижения заради идейната безпътица и корпоративни интереси и зависимости, които налазиха БСП. Ръководството с лека ръка проигра шанса България да стане енергиен център на Балканите. Излъга доверието на 700 хил. свои избиратели, които събраха подписи и гласуваха за референдум, чието решение не бе взето предвид, когато БСП бе отново във властта.
Министри, излъчени от БСП, бяха вкарани в позорни и вредящи на националния ни интерес действия: отказът от проекта „Южен поток”; непрозрачните преговори с „Уестингхаус” за АЕЦ „Козлодуй” на Драгомир Стойнев, посещението в Киев на Кристиан Вигенин, лъжливите изказвания на Ангел Найденов за руска военна заплаха срещу България.
Позорящо бе поведението на правителството, излъчено от БСП, да приеме тези санкции, изпускайки ценния исторически шанс България поне да опита да бъде мост между ЕС и Русия – роля, която днес отстояват лидерите на Италия, Унгария, Гърция, Словакия, Чехия, Испания.
Заради персонални войни бе провокирано разцепление в БСП и лявото пространство. За всички тези антисоциални и противопартийни действия е нужно поемане на отговорност - персонална и партийна.
Председателят на НС на БСП има пълното право да предложи и да работи със свой екип – така е по устав, така е морално. Така БСП функционира от години, така е било при председателството и на Първанов, и на Станишев.
Нищо страшно няма да се случи, ако някой от ръководството на БСП се прости с поста си. За кого има драма в това да не си заместник-председател, да не си депутат? Ако си истински социалист, няма драма, ако си апаратен кариерист – има. За БСП и в БСП можеш да работиш и като редови член, и като експерт, и като регионален функционер.
Новият ляв, социален и русофилски курс на БСП трябва да бъде подкрепен и да бъде отстояван от екип, предложен от Миков и избран от Националния съвет на БСП.
Алтернативата, която доста десни политолози предлагат услужливо на БСП - да бъде европейска, евроатлантическа, социаллиберална партия на успелите хора, звучи примамливо и красиво. Но БСП на практика е такава вече 20 години. Какво постигна тя в този период? Намали електората си тройно. Това е все едно да боледуваш и да се лекуваш с вируса на болестта.
БСП трябва да бъде масова, демократична, социалистическа партия, която предлага на хората не леки корекции на съществуващото отвратително статукво, а нов тип общество, което ще работи за социална държава и за балансирана външна политика в многополюсния свят.
Тази политика има своите реални измерения сред българите и тя ще върне доверието на левите избиратели в политическия процес и в БСП.
