ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изследователи са създали първите свръхтънки, плоски лещи, които са в състояние да фокусират светлина точно като извитите лещи. Изобретението има потенциала да доведе до пробив в разработката на камери и микроскоспи, пише Space. “Тези плоски лещи ще ни помогнат да създадем по-компактни и по-здрави устройства за заснемане на изображения”, казва Махмуд Бахери, инженер в Лабораторията за реактивно задвижване на американската Национална космическа агенция (NASA) в Пасадена, щата Калифорния. Новата технология би могла предизвика скокообразно развитие на космическите науки, тъй като малкият размер и здравината са ключови характеристики за частите на космическите апарати.
Традиционните лещи разчитат на извитата си форма, за да пречупват и фокусират светлина. Светлината навлиза в извита леща, пречупва се в зависимост от плътността на материала и достига точката на фокусиране. Новите плоски лещи взаимодействат със светлината по начини, почти невъзможни за конвенционалните лещи, като наред с това заемат по-малко място, позволявайки конструирането на по-компактни устройства. Дебелината на всяка една леща е по-малко от един процент от дебелината на човешки косъм, отбелязват изследователите. Електронни устройства с новите лещи биха били и значително по-здрави, защото лещите са от силициеви наноколони вместо от стъкло.
Силициевите наноколони са подредени в структура като медена пита. По този начин се създават “метаповърхности”, които контролират траекторията и свойствата на преминаващите светлинни вълни. Метаповърхностите са в състояние да променят ъгъла на пречупване на светлината, например, от което зависи дали изображението ще на фокус или не.
“В момента компонентите на оптичните системи се поставят един по един и често частите се сглобяват ръчно”, обяснява Андрей Фараон от Калифорнийския технологичен институт. “Новата технология обаче прилича на технологията, използвана за принтиране на полупроводникови чипове върху силициеви вафли и това би могло да позволи производството на милиони системи като микроскопи и камери, едновременно”, посочва ученият.
