СВЯТ ДЕН: Покланяме се пред подвига на тези 42-ма мъченици за вярата - празник има всеки, който носи тези красиви имена
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Св. четиридесет и два мъченици от Амория († 840 г.) - тези християнски мъченици, на брой четиридесет и двама, били военачалници и пострадали за вярата през 840 година в град Амория, в малоазийската област Фригия.
Амория бил дълго обсаждан от мохамеданите в началото на IX век при византийския император Теофил (829–842 г.) Християните се защищавали мъжествено и врагът вероятно щял да отстъпи, ако между жителите на града не се намерил предател. Очаквайки голяма награда за предателството, той показал на мохамеданите уязвимата страна на крепостната градска стена и по такъв начин градът бил превзет и предаден на огън.
По-голямата част от жителите и войниците, които защищавали града, били избити или отведени в робство. Победителят заповядал да затворят в тъмница главните военачалници. Те били 42 души. Църквата почита еднакво паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и добри войници, и верни служители на Христа.
За тях предстояло тежко изпитание. Напразно император Теофил предлагал за тях богат откуп. Победителят отхвърлял всякакъв откуп: той искал най-вече да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел употребил всички средства. В мрачната тъмница на пленниците постоянно дохождали пратеници от мохамеданския началник, за да ги убеждават да признаят Мохамед.
Врагът действал ту чрез заплахи и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом. Те търсели сила и утеха в постоянната молитва, благодарели на Бога, Който им пратил страдания и чрез това им посочил средство да загладят прегрешенията на предишния си живот.
Те всички радостно и спокойно очаквали смъртта, за да се съединят с Иисуса Христа и да придобият вечните блага на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били осъдени на смърт и посечени с меч.
На 6 март имен ден празнуват всички, които носят името Красимир, Красимира, Красен, Красена, Красенка
Според етнолозите, името Красимир възниква през Възраждането, като свободен превод на гръцкото Козма. Още когато кръщават децата си с тези хубави имена, родителите ги орисват да бъдат красиви и мирни, да радват дома им и да украсяват живота им.
