СГЛОБКА ПОД ПРИКРИТИЕ: Тежки думи за лековатото прежалване на име като Вежди и нелепата защита на Мустафа Емин. И защо истината за убийството на Алексей няма да бъде оповестена
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Понякога човек не е на себе си. Случаят в „Пирогов“ с министерския съветник Мустафа Емин не е нито първият, нито последният. Два дни по-късно във Варна шофьор хвърчи с огромна скорост, с надут клаксон и включени аварийни. Нарушава драстично правилата, но в този момент едва ли има друг избор – жена му ражда на задната седалка. Успява да се добере до болницата и всичко приключва благополучно. Щастливият баща се извинява за причиненото неудобство по улиците и се готви да понесе всякакви санкции. И моли за малко човечност в такива ситуации. Защото си личи дали бясното каране е от келешлък, или от бързане за болница.
Човечността обяснява и дори оправдава и скандала в „Пирогов“, но само донякъде. Както казва бившият директор доц. Спас Спасков, обикновено собственият порязан пръст е по-важен от счупената глава на съседа. Разбираемо е Мустафа Емин да иска бързи мерки за чедото си. Но пациентите се разпределят в зависимост от спешността, а не от това, колко влиятелен е таткото. А искането да бъде извадено от шоковата зала детенце, на което се оказва помощ, за да влезе твоето – нещо, което ръководството на „Пирогов“ не потвърди, но и не отрече, няма как, уви, да се обясни с човечността. Особено при подмятанията, че за случая ще бъде известе́н министърът на здравеопазването. Като че ли беше по-добре г-н Емин да признае, че тези намеци от висотата на поста са били, най-невинно казано, неуместни, отколкото да ни уверява, че се е шегувал. Ако в такъв момент един баща може наистина да се шегува, очевидно детето му не се е нуждаело да бъде прието на секундата в шоковата зала.
Вежди Рашидов също можеше да каже, че се е пошегувал. Още повече, че думите, за които му скочиха, бяха произнесени в неофициален порядък. Кой каквото ще да мисли за него, но той постъпи мъжки. Не се отрече, камо ли пък да ни залъже, че се е помайтапил. Подаде си оставката и напусна парламента. Въпреки че е бил негов председател, както и на Комисията по културата, а и ресорен министър. И познат далеч зад пределите на страната ни скулптор.
На фона на лековатото прежалване на име като Вежди Рашидов е доста нелепа защитата на Мустафа Емин, отскоро съветник на военния министър. Позиция, за която няма нито подходящо образование, нито дори минимална практика. Назначенец в най-прекия смисъл на думата. За популярната в миналото тенисистка Мануела Малеева обаче той е сред най-милите хора. И същевременно един от най-смелите – престрашил се е да се изправи сам срещу ДПС в Рибново. Но какво общо има това със скандала в „Пирогов“, та Малеева се втурва да го брани точно с такъв аргумент? И да го успокоява, че и тази буря не само ще отмине, но и ще го направи по-силен? И какво, ще победи ДПС в Рибново ли? Смахната работа.
Още по-учудваща е реакцията на министъра на отбраната Тагарев. С едно-едничко изречение в писмо до колегата си от здравеопазването той иска изясняване на фактите, което си е негово право. Но в други три едва сдържа гнева си, че случаят се е появил във Фейсбук, и настоява да му се отговори кой и как е взел решение да се качи информацията в интернет и кои са администраторите на страницата на лечебното заведение. Което никак няма право да изисква. И ни най-малък намек, че съжалява за скандала. Няма нито упрек или укор към служителя, да не говорим за порицание.
След като един дребен съветник така ревностно се прикрива, трябва да сме много наивни, за да вярваме, че истината за убийството на Алексей Петров ще бъде оповестена и че някой от управляващата некоалиция ще признае дали и каква точно роля е имал той в съставянето на правителството. Властимащите отричат дори, че са се познавали с него. Само можем да гадаем колко много още неща се пазят от погледа на медиите и обществеността. Както във вътрешен, така и в международен аспект. Но и мъничкото, което знаем, е предостатъчно да определим управлението като сглобка под прикритие.
И колкото по-бързо успеем да пробием прикритието, толкова по-рано сглобката ще се разпадне.
Иво Атанасов
+ + + + + +
Иво Атанасов е политик от БСП, народен представител от Кюстендилския избирателен район в 36, 37, 38, 39 и 40 Народно събрание. Председател на комисиите по култура и по медии. Секретар на Президента на РБ (2009-2012) и член на Съвета за електронни медии. (2013-2019).
Завършва икономика в УНСС, а по професия е журналист с повече от 2 500 публикации. Автор на пет книги с есета и политическа сатира: „Парламентът като „Мъпет шоу“, „Особена точка“, „Леонардо от Лисиците“, „Стъклената къща“ и „Алпинистът без въже“.
Член на СБЖ и СБП.
