Селскостопанската академия иска нов начин на финансиране за институтите си

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

От Селскостопанската академия настояват за нов начин на финансиране на земеделските институти, които се занимават с научно-приложни разработки за земеделието и създаване на нови сортове. Това съобщи в Добрич председателят на академията проф. Васил Николов.

Между 80 и 90% от приходите, които генерират земеделските институти, трябва да остават у тях, вместо да отиват за централизирано разпределяне на бюджета им. Така те ще могат целево да влагат приходите и да мотивират младите учени да продължат работата си. Сега заплатата на асистентите е 600 лева, а докторантите – само 500 лева. Очаква се предложението за новия начин на финансиране да бъде разгледано с държавния бюджет за 2018 г.

Селскостопанската академия разполага с около 35 млн. лв. годишно, като държавното субсидиране е 20 млн., а останалите средства са собствени приходи на институтите от научни продукти. Печалбата им обаче се централизира. Идеята е да се даде възможност на институтите сами да управляват парите си.

"Парите, които изкарва даден институт, основната част трябва да остават в него. В самия институт, който да може да реинвестира, който да може да заплаща адекватно на тези хора, които изкарват тези пари", обясни проф. Васил Николов.

В противен случай Академията ще продължава да вегетира, тъй като 60% от хората в нея са на минимална работна заплата, подчерта проф. Николов. По думите му, по-справедливото финансиране може да привлече и млади хора в научните среди.

"Но в момента, при една докторантска стипендия от 500 лв. и при едно заплащане на асистент от 600 лв., на вас ви е ясно, че то е безкрайно далеч от стимула, който трябва да направим", добави той.

Институти няма да се закриват. Очаква се да се оптимизира работата на 19-те държавни предприятия в рамките на Академията, като се обединят в едно.