Сензационни разкрития! Софийски адвокат 30 години преди Хокинг предположил, че от черните дупки може да се черпи енергия за пътуване във Вселената
Разказът на Цветан Цветанов отдавна потвърждава твърденията на гениалният астрофизик
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изключително любопитни твърдения за черните дупки на Стивън Хокинг изкара македонският "Орхидпрес". Оказва се, в научно-фантастичен разказ софийският адвокат Цветан Цветанов, 30 години преди световно известния астрофизик Стивън Хокинг, предвижда използването на енергията на малки черни дупки.
Разказът на Цветанов "Колапсът" е публикуван във вестник „Народна младеж” през далечната 1987 г. и в него авторът пише за възможността с помощта на енергията на черните дупки да се задвижва космически кораб.
За това говори и гениалният Стивън Хокинг в началото на тази година в предаване на Би Би Си Радио 4, посветено на научните изследвания на черните дупки.
"Черната дупка с маса като на Слънцето може да произведе частица от лъчението на Хокинг с ниска скорост и затова е почти невъзможно да се забележи. Но ако тя се намали до размер на хълм, то тогава черната дупка ще произвежда рентгенови лъчи и гама-лъчи с общ капацитет от около десет милиона мегавата, което е достатъчно за захранване на електрическите уреди на Земята", заяви физикът.
Оказва се обаче, че "нашият балкански Жул Верн" има същата идея още преди 30 години. В разказа присъства и още едно прозрение - "дистанционен компютър", с който се предава и получава информация, нещо като мониторинг върху космическото пътешествие, може би нещо като "космически таблет".
В историята е включено като символ едно събитие от 1987 г., когато в Загреб се ражда Матей Гаспар, петмилиардният жител на планетата. В разказа се говори и за среща на хората от Земята с представители на други напреднали цивилизации.
Ето какво разказва авторът на сензационните твърдения Цветан Цветанов:
Знанията ми по физика на скромното гимназиално ниво се обогатиха малко в едногодишна армейска школа, където се запознах с физиката на радиовълните. А като добавим, че естествени източници на радиовълни са всички нагрети тела, звезди, галактики, може би тези скромни познания малко са подпомогнали въображението ми по отношение на потенциалното използване на екзотичния космически феномен -"черните дупки".
В началото на осемдесетте, написах предложение до Йордан Йотов от Политбюро, който разбрах, че отговарял тогава като идеолог за оценяването на нестандартни идеи: за създаването на Музей-банка на човешките образи и мисли. Същността на това предложение беше по телекомуникационен път да се предават и съхраняват срещу заплащане на абонамент в цифров вид за "вечни" времена записи от цял свят на образите на отделните хора и на техните идеи и мисли. Нещо като глобални виртуални бази данни, поддържани от професионалисти. Дали това са днешните бази данни в интернет пространството и социалните мрежи, може и да излезе ,че е още едно попадение. При това и за него има автентични доказателства и то не къде да е, а в архивите на сглупилото да не даде ход за професионално проучване по този въпрос нашенско Политбюро.
Преди 30 години в-к "Народна младеж" обяви възможност за млади български автори да предложат свои кратки научнофантастични разкази за публикация в специализирана рубрика "Литературен глобус 2001". Доста млади хора от нашата генерация изпратиха свои творби. Това е обяснимо, защото тогава научната фантастика беше "много фешън жанр", както сега му казват.
Не беше далече времето от първия космически полет на човека през 1961г. и епохалното кацане на Луната през лятото на 1969г. Бяхме впечатлени от публикациите в научно-популярните издания като "Космос", с които израснахме и мечтаехме за пътешествия по Земата и в Космоса. Четяхме и зеленичкото издание "Наука и техника на БТА". Светът се променяше и ние удивени или разочаровани посрещахме събитията. Имаше реална надпревара във въоръжаването, реални заплахи от цялостно унищожение на живота на планетата, поради потенциален ядрен конфликт и смъртоносна радиация.
Затова когато реших да предложа свой разказ за участие се породи идеята да опиша възможността да срещнем чужд разум, като осмислим живота и човешките ценности, преди да се случи епохалният контакт с друга цивилизация, който може да бъде съдбоносен за нас. А това, че има едно попадение относно бъдещото използване на енергията на екзотични природни феномени за придвижване във Вселената, е един добър мотив за нас, хората да се надяваме, че ще имаме шанса за по-добри времена и срещи с нови светове, ако ние самите станем по-добри и цивилизовани.
А ето го и самия разказ:
К О Л А П С Ъ Т
Цветан Цветанов
Дейв погледна обзорния телескопен екран на космолета. Там плуваше Н-2,синьо-зелена крушовидна планета –целта на неговия полет. Според дистанционния компютър до планетата оставаха близо един милион километра и след половин час Дейв щеше да кръжи в елипсовидна орбита около нея.
Той включи справочния монитор, на който се появи кратка информация. „Н-2,една от деветте планети на звездната система Рея. Формирана преди 4,6 милиарда години, с атмосферна обвивка от 71 на сто азот и 21 на сто кислород. Населена с животински и растителни организми. Висши индивиди – хуманоиди с температурна граница на живота 36,0°- 41,0°С .Организирани в общества, разделени по национални, териториални и социални признаци. Основни единици за отчитане на времето – часове, дни, месеци и години. По действащия календар на Н-2 сега е 1987 година.”
Дейв изключи монитора и поиска връзка с Базата. На настоятелните му повиквания сред хаотичния космически шум най-после отговори далечен металически глас. „Тук Еридан, Централна база. Персоналът не е на работните си места, всички спят.” Дейв изтръпна, разбра, че се обаждаше обслужващ робот, който не можеше да различи състоянието на сън от смъртта.
Най-страшното стана факт. На Еридан всички бяха мъртви!
Дейв беше жител на звездната система Еридан, цивилизация, овладяла енергията в рамките на цялата Галактика. Ериданите кръстосваха Космоса и имаха феноменални технологични постижения. Те се чувстваха пълни господари на Вселената, когато настъпи ужасяващата трагедия.
От постоянната употреба на термоядрени енергии расата им получи необратима генна мутация с пълно разпадане на защитните сили на организма. Ериданите започнаха да умират и великата им цивилизация бе обречена. Когато от тях останаха живи малцина, решиха да предадат знанията си на събратя по разум. След дълги колебания изборът им се спря на цивилизацията, населяваща Н-2. С осъществяването на мисията бе натоварен Дейв – единственият годен за полет еридан.
…Фотонният космолет обикаляше около Н-2. Дейв внимателно наблюдаваше на телерадара планетата и обмисляше къде да се приземи. Кацането му сигурно щеше да обърка жителите на Н-2 и да ги изплаши. Освен това трябваше да внимава да не се повтори инцидентът, случил се преди четиридесет години с друг еридански екипаж, който катастрофирал в една пустинна местност на Н-2.
Големи опасности криеше и корабът, управляван от Дейв. Това беше апарат от съвсем ново поколение,з ахранван по фантастичен начин. В задния отсек в гравитационен контейнер се намираше абаносовочерна топка с няколкосантиметров диаметър. Топката, поглъщаща всякаква светлина и съдържаща пет милиарда тона материя, беше „черна дупка”. Едно от чудовищата на Вселената, подчинено от интелекта на ериданите и използвано като колосален източник на енергия. При катастрофа на подобни звездолети „черната дупка” избухваше с демонична сила и в нея намираха гибелта си цели слънца и планети. Наставаше гигантски колапс.
Съобразявайки се с това, Дейв реши да не рискува, а да обяви пристигането си чрез видеопослание. Той натисна бутона на спейстолкера. На широк екран последователно се появиха излъчваните на Н-2 телевизионни програми. По една тях предаваха новини и Дейв я намери за подходяща да излъчи видеопосланието, след като свършат.
Водещата дикторка информираше зрителите. „Днес,11 юли 1987 година, населението на нашата планета стана пет милиарда. Петмилиардният жител се роди в седем часа в Загреб. Той тежи 3,6 килограма и се казва Матей Гаспар.”
Дейв се усмихна .В хубав миг щеше да се състои епохалната среща с жителите на Н-2. Междувременно картината се смени. Показваха някакви същества, приличащи на хуманоиди. Те протягаха безпомощно ръце към пакети с храна.
Дикторката коментираше зад кадър: „Милиони хора в света, двама от всеки трима души, страдат от недохранване, стотици хиляди умират.” Картината се смени пак и на екрана застана някакъв важен ръководител, който държеше реч: „Като президент на страната, призвана да определя съдбините на планетата, аз заявявам, че разработваните от нас химически, ексимерни и рентгенови лазери с базиране в Космоса са най-сигурната гаранция за световния мир. За тази цел сме отделили финансови средства в размер на два милиарда…”
Дейв беше поразен от чутото. Огромната болка от обхваналото го разочарование изкова окончателното решение. Цивилизацията на Н-2 не беше достойна да ползва великите постижения на Еридан. Сега Дейв имаше само един избор и той включи фотонните двигатели…
Двадесет и четири часа по-късно, в поредните информационни емисии на телевизионните програми, излъчвани на Н-2, предадоха две интересни съобщения. „На симпозиум във Вашингтон бе съобщено, че преди четиридесет години, на 2 юли 1947 година, в щата Ню Мексико, близо до град Розуел паднал обект с формата на диск, който се разбил. Открити били и четири загинали човекоподобни същества.”
Другото съобщение гласеше: „Учени от астрофизическите обсерватории в Крим и Грийн Банк са наблюдавали рядко космическо явление – експлозия на свръхнова звезда в близост до съзвездието Епсилон. Има вероятност там да възникнат условия за образуване на „черна дупка” и да последва кошмарен колапс от поглъщане на материя…”
