Сензацията Доналд Тръмп лъсна в книга. Вижте четивото, което ще разбие пазара този сезон! Милиардерът смазва Обама и Буш

„Искам всичко” описва житието на милиардера, кандидат №1 за нов президент на САЩ. Вече е и на български в изящно издание на "Милениум"

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Сензацията Доналд Тръмп лъсна в книга. Невероятното четиво току-що излезе на български в изящно издание на "Милениум", можете да го намерите във всички добри книжарници.

Според статистиката днес близо 98% от американците знаят кой е Доналд Тръмп. Няма точни данни за популярността на милиардера в световен мащаб, но и тя със сигурност не е малка.

Мразен и харесван от милиони хора, Тръмп е на върха на славата вече почти четири десетилетия. А с впускането си в надпреварата за президентския пост в САЩ известността му продължава да расте. Никой от света на бизнеса – дори Бил Гейтс и Стив Джобс, не е успявал да задържи върху себе си вниманието на толкова голяма аудитория за толкова дълго време. Как е възможно това?

Отговор на този въпрос търси световноизвестният журналист Майкъл Д’Антонио в бестселъра си „Искам всичко”, който излиза у нас с марката на издателство „Милениум” до броени дни. Кои са хората, оформили личността му и как са повлияли обществените нагласи върху тази толкова спорна фигура? Изключение ли е Доналд Тръмп или събирателен образ на една епоха, в която нарцисизмът и постоянното му натрапване са достигнали своя връх?

Анкета от 2014 г. показва, че 61% от нюйоркчаните имат отрицателно отношение към своя прочут земляк. В либералните форуми в интернет образът му се използва за илюстрация на най-големия проблем в икономиката - постоянно нарастващата пропаст между супербогатите и всички останали. Въпреки това, казва Д’Антонио,  хората продължават да гледат телевизионното му шоу и да купуват продуктите, носещи неговата търговска марка, и то в количества, достатъчни, за да се множи богатството му. Защо? Защото макар американците да подозират, че игрите в икономиката са измислени така, че от тях да се облагодетелстват само богатите, това не им пречи да мечтаят да забогатеят.

Предлагаме ви откъс от първата среща на биографа с Доналд Тръмп.

При срещата ни с Доналд Тръмп в офиса му имам чувството, че съм статист във филм. Обляно в естествена слънчева светлина от две страни, помещението е толкова ослепително светло, че прилича на снимачна площадка. Звездата е застаряващ мъж, с типичния вид на човек, заемащ много висока позиция. Лицето му, благодарение на пластичната хирургия, е перфектно, а по кожата му като че ли изобщо няма пори. Неотразимата му прическа – разпиляна и все пак безупречна, може да бъде възприета като анонс към неговата личност. Като абсолютен професионалист, той реди изтъркани фрази, които звучат като нови.

Прилича на Майкъл Кейн в по-незначителните филми от края на кариерата му.

Докато се ръкувам с Тръмп, съм нащрек дали няма да извади антибактериален разтвор или кърпичка, за да избърше дланта си. Всеки, който страда от маниакален страх от микроби, заслужава поне малко разбиране. Наскоро обаче склонността на Тръмп към бомбастичност и жестокост се е проявила по особено грубиянски начин - обявил е, че възрастната актриса Ким Новак трябва „да даде под съд пластичния си хирург”. Така че точно сега ми е трудно да изпитвам каквото и да било съчувствие към него. Стискаме си ръцете и после го наблюдавам как внимателно се промъква зад бюрото си и дискретно бърше дланта си във фината материя на скъпия си костюм.

Едва ли има друг бизнесмен в Америка, а може би и в света, който да е в състояние да превърне нещо толкова дребно, като страха си от зарази, в център на вниманието на всеки срещащ се с него непознат. Но пък и във всяко друго отношение няма друг като Доналд Тръмп - той просто е неподражаем. Именно това му казвам по време на първата ни среща в офиса му, където ме посреща прочутата „стена на самохвалството”, покрита с корици от списания с лика му, а на пода е шампионският колан на боксьора в тежка категория Майк Тайсън, даден на Тръмп като компенсация за дългове. „Доколкото знам, няма друг като вас, който толкова дълго да е бил под светлините на прожекторите и все още да е в центъра на общественото внимание - казвам аз. И добавям: - Има ли изобщо други като вас?”

Сцената за Тръмп е истинският свят, а повечето главни герои в ранните години на славата му или са се поизгубили, или вече не са между живите. Междувременно изрезките от пресата, които получава от верния си екип всяка сутрин, са доказателство, че той продължава да бъде знаменитост, а това, което основно ме интересува, е количеството и качеството на вниманието към него. По богатство и слава той е истински герой на нашето време, а също така и символ на определени черти на американския дух през XXI век.

Маниак на тема новини - от клюки за знаменитости до политика, Тръмп често запълва паузите с критики по адрес на президента. Сипе коментари и в коридора, когато диктофоните са вече изключени, а иначе изрично предупреждава, че казаното от него е „извън записа”.

В два от случаите Тръмп говори пред включени записващи устройства, отклонявайки се от основната тема за успеха. В първия казва, че на Обама му липсват качества, за да бъде победител, а и е „претърпял толкова много поражения, че хората дори не искат да го гледат по телевизията”. Във втория случай твърди, че президентът не е психически издръжлив: „Всичко е въпрос на психика. Ако Обама притежаваше подходящата устойчивост, Путин нямаше да има мира дори за секунда. Той обаче не я притежава и никога няма да я притежава, защото не е в неговата ДНК”.

Отношението на Тръмп към Обама е обагрено с емоции, но коментарите му за четвъртата власт са много по-злостни. „Пресата лъже, ужасно лъже - подхваща той и споменава като „углавни престъпници” някои журналисти. - Това е мръсен занаят. Познавам страхотни репортери и журналисти, но има и такива, които са ужасно, ужасно непочтени.”

Имайки предвид, че Тръмп цял живот е играл на котка и мишка с пресата, жалбите му звучат доста комично. Малцина са се облагодетелствали повече от него от приливната вълна на медийния интерес, съпътстващ славата. Анализът му за лъжливата преса е базиран изцяло на личната му гледна точка и в него липсва каквато и да било обективност. Журналистите и репортерите са добри или лоши, в зависимост от реакцията си към многобройните му изцепки. Тези, които му помагат да се продава, ги бива. А тези, които му пречат, са злодеи. Най-лоши са онези, които му се подиграват или оспорват версиите за размера на богатството му – 3, 5 или 7 милиарда.

Тръмп е прочут с това, че избягва да коментира миналото си, въздържа се от самоанализи и е предан като куче на имиджа, който сам си е построил. Склонен е да повтаря изтъркани фрази и да манипулира информацията. Усилията му да привлече общественото внимание са повлекли след себе си върволица от публични изказвания, които могат да напълнят хиляди страници от албуми с изрезки. С течение на времето той е толкова често цитиран и по толкова много теми, че ако някой се опитва да проследи изявленията му, напълно би се объркал. Когато обсъжда „най-лошия президент”, никой не знае кого има предвид - демократа Барак Обама или републиканеца Джордж Буш-младши. Всъщност според него и двамата президенти са такива. Буш е ужасен, защото води войната в Ирак. Обама е непоносим по много причини.  

В годините Тръмп се е изказвал против гей браковете и в полза на гейовете като войници в армията. Подкрепял е правото на аборт, а после е говорил против абортите. Наскоро е поставил под съмнение многобройните доказателства, че човешката дейност причинява промени в климата и е изразил предположението, че инжектирането на ваксини води до аутизъм при децата – все твърдения без никакви научни основания. Тези изявления показват, че е готов да каже каквото и да било, само и само да привлече вниманието. Той рекламира всичко, което прави, като най-великото нещо и на практика сам си проси подигравките с начина, по който говори за богатството си, рейтинга на телевизионното си шоу „Стажантът” и дори за собствената си интелигентност.

Но целият този предизвикващ възмущение образ далеч не е най-интересното при Тръмп. Много по-важно е, че той успява, както никой друг, да превърне славата си в печалба. (Няма значение колко милиарда притежава, все пак става дума за милиарди.) И при това успява, въпреки че значителна част от населението го смята за палячо или направо за опасен тип. Но какво говори това за самия Тръмп, който безспорно е постигнал двете най-важни цели за себе си – пари и слава? И какво говори за самите нас?

Поръчайте сега сензационната книга за Тръмп на тел. 02/944 33 18

Днес той се състезава за президент на САЩ

1988 г. Иска да стане президент