СЕНЗАЦИЯ В ПИК! Изскочи таен брат на Сергей Станишев! Ето кой е истинският кукловод на БСП! Вижте шокиращ документ!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

 Дългоочакваната втора част на бестселъра на Антон Тодоров „Шайка” залива сергии и книжарници у нас в петък. Този път във фокуса на автора са „Сергей, Гоце и другите”.

Публикуваме в аванс интригуващ откъс от документалното изследване, базирано на неизвестни документи от архивите на ДС, РУМНО, ЦК на БКП и други възлови държавни институции.

Докато Сергей Станишев беше премиер на България по време на предишната тройна коалиция, необичайно и необяснимо голямо влияние върху него имаше Юрий Асланов. Това влияние винаги ми е било подозрително, докато в документи на РУМНО (комунистическото военно разузнаване) не открих част от обяснението – тези двамата, моля ви се, били братя!

Да, да, точно така. Не по кръв, а по закон. Според строго секре­тен документ на РУ-ГЩ от 3 май 1988 година, подписан от зам.-на­чалника на Разузнавателното управление на Генералния щаб полк. Нинов, „…беше установено, че „Виктор“ (това е псевдонимът на Юрий Асланов като СС на РУ-ГЩ – бел. авт.) е осиновен син на др. Д. Станишев, което дотогава не беше отразено в делото“.

За предателската промосковска политика на бащата на Сергей Станишев едва ли е нужно да навлизам отново в подробности. Като секретар на отдел „Международен“ на ЦК на БКП Димитър Ста­нишев е бил директно подчинен на съответния аналогичен отдел в ЦК на КПСС и на практика е бил съветски колониален служител в България. Факт. Само това е достатъчно, за да се даде еднозначна оценка на дейността му и тя не може да е различна от пълно ос­ъждане. А срещите с терористи от „Черен септември“ поставят един голям „игнор“ върху всеки опит да се представя дейността му като нещо, свързано с българските национални интереси.

При този произход чудно ли е, че неговият син Сергей Станишев направи такава кариера и в „демократична“ България. Пак ще го кажа – все повече се убеждавам, че част от българите май не стават за нищо друго, освен за лош пример. С което съ­сипват каквато и да е възможност остана­лите да си направят живота нормален. Навремето Димитър Станишев чрез мос­ковските си връзки е удрял по едно рамо на доста политици извън България, сред които е и бившият германски премиер Герхард Шрьодер – тогава млад и многообещаващ западногерман­ски политик. Шрьодер запомнил фамилията Станишев. Шрьодер очевидно е много слаб кадровик. Сергей Станишев стана пред­седател на БСП, после премиер, после президент на ПЕС и няма никакво намерение да освободи терена от присъствието си.

Мисля, че ако има единица за инат, то тя трябва да се нарече на него – такова запъване рядко се среща. Покрай него цяла плея­да хрантутници са се вкопчили във „фабриката за луксозни съдби“, каквато се оказа българската политика и съпътстващите я прислуж­нически дейности. Тук братът на Станишев, Юрий Асланов, се е развихрил здраво – от подходяща социология и данни, за да се крепи кариерата на братчето, до важни кадрови назначения.

Но нека ви­дим първо кой е Юрий Леонов Асланов. Роден е през 1952 година в София. Баща му, Леон Соломонов Асланов, е роден на 27 януари 1920 година, покойник от 1976 година. Леон Асланов е бил ректор на партийната школа във Варна, после преподавател в партийната школа в София и зав. секция „Съвременни политически учения“ в АОНСУ. Майката, Венезия Самуилова е член на БКП и АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма). Била е инструктор в III районен комитет на БКП в София, зам.-директор на Двореца на пионерите.

Юрий Асланов е работил в САП „Търговия на едро“, където е приет за партиен член. Завършва икономика на вътрешната търговия във ВИИ „Карл Маркс“ и право в СУ. Работил е основно в профсъюзите, има завършен 45-дневен курс на междуокръжната пар­тийна школа за партийни секретари. През септември 1985 година е привлечен за секретен сътрудник на РУМНО от кап. Карло Георгиев. За трите години сътрудничество с комунистическото военно разузна­ване Юрий Асланов се проявява като много негоден за информаци­онна дейност.

Ето какво пише началникът на отделение II при Отдел Х в РУМНО майор Валентин Радомирски (запомнете това име) в „Отчет за среща със сътрудника „Виктор“:

 Срещата беше организирана по инициатива на майор Ра­домирски и проведена от него на 26 май 1987 година 18.15 до 19.40 часа. Първата част се проведе в движение, а втора – в лятната градина на ресторант „Рубин“ на пло­щад „В.И.Ленин...“

ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. Сътрудникът показва нежелание за изпълнение на по­ставените му задачи. Не спазва поетите задължения за провеждане на срещи и предоставяне на материали или ин­тересуващата ни информация. Изтъкваните от него причи­ни показват декларативна готовност за сътрудничество, която няма засега практическо покритие. Не се очертават перспективи за успешна работа по опер. №19929 чрез съ­трудника (става дума за югославски гражданин с интерес­на фамилия – бел. авт.). В отделни моменти е налице же­лание да използува сътрудничеството с нас в свой личен интерес…

МАТЕРИАЛНО И ТЕХНИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ

На първата среща със сътрудника в ресторант „Рубин“ бяха изразходвани общо 14 (четиринадесет) лева за три водки (две за сътрудника), две кафета и две коли.“

Истинската причина обаче за изоставянето на Юрий Асланов като секретен сътрудник на РУ-ГЩ е името и позицията на втория му баща – Димитър Станишев. Същият оперативен работник Радо­мирски пише, че предишният водещ офицер на Карло Георгиев „не е отразявал всички по-важни моменти в оперативните документи или сътрудникът спекулира с името на предишния си ръководител.

Като се се има предвид, че едва ли „Виктор“ има причини, поради които да е скривал от ОР кой е вторият му баща… считам първия вариант за по-правдоподобен.

Две десетилетия по-късно оперативният работник Валентин Ра­домирски от РУМНО, който е водещ офицер на Юрий Асланов, става външнополитически съветник на тогавашния премиер Сергей Станишев. Преди това е съветник на Георги Първанов-Гоце, заедно с Петко Сертов, когото Станишев назначи за шеф на ДАНС през 2008 година. От 1999 година Радомирски е шеф на „Арсенал трей­динг“, която е собственост на „Арсенал“ АД. През 2006 година той напуска фирмата и поста поема синът му Момчил Валентинов Ра­домирски.

На 5 април 2007 година Радомирски става член на борда на „Булгаргаз холдинг“. В края на предишната тройна коалиция е изпратен посланик в Букурещ, откъдето е отзован заради зависимо­стите си към комунистическите тайни служби. Парадоксално е, че беше реабилитиран от своя колега от РУМНО, служебния премиер Марин Райков, който го направи посланик за специални поръче­ния. После пак ми разправяйте, че Марин Райков и назначилият го за служебен премиер президент Росен Плевнелиев били десни. С такива „десни“ на дясното не му трябват врагове.

Документ от архива на РУМНО, в който заместник-началникът на военното разузнаване описва Юрий Асланов като осиновен син на Димитър Станишев