СЕНЗАЦИЯ: Електрическата батерия е създадена 2000 г. по-рано, отколкото знаехме досега
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Електрическата батерия е създадена през 1800 г. Така поне твърди общоприетата история на техниката.
Но дали не трябва човечеството да я пренапише? Батерията не е ли по-стара с две хилядолетия, питат учени?
През 1936 г. на строеж на железопътна линия в посока Куджат Рабу’а, южно от Багдад, проливните дъждове разкриват следи от древни руини.
Те привличат австрийския археолог Вилхелм Кьониг, който по онова време завежда отдела за иракско антично наследство. Започват разкопки, при които са намерени останки от селище на партското царство.
Находките са датирани между 140 г. пр. Хр. и 244 г. сл. Хр. Археологът съобщава за загадъчно откритие, направено в хода на разкопките.
Той описва гърне от теракота с формата на колба, с височина 14 сантиметра и максимална ширина 8 сантиметра.
Уредът се състои от глинено шише, цилиндър от медна тенекия и желязна пръчка. Шишето е продълговато и овално от жълта изпечена глина с плоска основа.
Гърлото е отдалечено и в отчупените пръстеновидни части има следи от асфалт.
Но как са били сглобени отделните елементи?
Дългият около 9 сантиметра меден цилиндър, споен със сплав от калай и олово, влиза отвесно през отвора на бутилката. На долния край той е запушен с асфалт, а на горния – с медно капаче. То е изолирано отново с асфалт.
Желязната пръчка е поставена в цилиндъра и е силно корозирала. Очевидно е разядена от киселина.
Всичко показва, че находката вероятно е електрическа батерия и това кара Кьониг да заяви: „Елементите и начинът, по който са свързани демонстрират галванична клетка.“
Ученият подчертава, че това е само хипотеза. Естествено логичният въпрос е за какво би послужил на древните подобен електрически източник?
Кьониг, както и американският учен Уилърд Грей, правят копия на странната находка и изпробват нейната функционалност. Резултатът е възникване на електрически ток.
Експерименти от този род са правени и по-късно: през 1960 г. от Джон Пиерцински от университета в Северна Калифорния и през 1978 г. от Арне Егебрехт.
Реконструираните модели произвеждат напрежение от 0,5 волта. Егебрехт първи прави още една крачка напред. Той решава да провери дали уред на почти две хиляди години може да служи за галванично позлатяване.
За целта освен минимално количество електрически ток е необходимо той непрекъснато да протича за определено време.
Още през 1930 г. при разкопки в Тел Умар, Селеукия, са намерени четири подобни на нея глинени бутилки.
В три от тях има меден цилиндър, който не е запечатан от двете страни, както при находката от Куджат Рабу’а.
През 1931 г. разкопки в Ктесифон, някогашната столица на партското царство, вадят на бял свят още пет подобни предмета. Три години преди това на същото място е намерен друг подобен съд.
Днес предметите са повече от десет. Някои от тях са с по-различно устройство от познатата като „батерията от Багдад“ находка.
Нямат желязна пръчка, медният цилиндър не е тръбовиден, а представлява намотани медни пластини с папирус между тях.
Устройството напомня бубинния кондензатор, който използваме днес. Но имаме ли сериозни основания да твърдим, че става дума за негов древен прототип?
