ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди няколко дни главният прокурор Сотир Цацаров поиска депутатския имунитет на Сергей Станишев. В предишното Народно събрание това вече беше направено веднъж по отношение на лидера на БСП. Сегашното искане е отново във връзка с делото срещу него за загубени седем секретни доклада от деловодството на Министерския съвет.
В социалните мрежи част от българчетата започнаха да хвърлят шапки до небето, предвкусвайки най-сладкото, което според тях ще последва оттук-нататък. Най-сетне Станишката може да се окаже в компанията на манафите в ЦСЗ – така се размечтаха те. Горките, заприличаха ми на друга част от българчетата, които преди няколко месеца ставаха и лягаха с пяна на устата как Баце съвсем скоро, ама аха-аха ще бъде задържан и след това конвоиран в подобно „общежитие“. Фразата на Янето за „камионетките“, която беше като рефрен в кампанията му за парламентарните избори 2009 г. явно е станала желана реалност за много от българите, без да си дават сметка, че появят ли се камионетките, първите, които ще бъдем набутани вътре сме ние, най-активните и непокорните по отношение на кликата, окупирала страната ни от десетилетия. Окупирала България доста преди Десети ноември 1989 г., нека бъдем наясно.
Днешната клика е обикновено продължение на онази, комунистическата. И е в пълен сговор, когато трябва да охранява себе си от „попълзновенията“ на правосъдието. Има едно предаване по National Geographic Channel – „Неразрушимите“.
Нашите политически рецидивисти стават за емблема - шампиони са в умението да опазят мрежите на сговора непокътнати.
Няколко неща днес са безпощадно ясни във връзка с казуса за изгубените секретни доклади. Първо, свалянето на имунитета на Сергей Станишев е рутнинна процедура, за която самият Станишев настоява от известно време. Шансовете за толкова желаното от българчетата осъждане на Станишев са нулеви - в това мисля не бива да имаме съмнение. Съдете сами. Делото от 2009 г. досега е връщано за доразглеждане четири пъти.
Част от връщанията са главно заради процесуални нарушения. Основният проблем обаче, който българската прокуратура не можа да преодолее в това дело е, че и досега не успя да прецизира в какво точно се състои деянието на Сергей Станишев. Формалното обвинение е, че по непредпазливост е загубил фактическата власт върху документите. Така формулирано, от обвинението се очаква да докаже, че през цялото време той е имал фактическата власт върху тези доклади. Това е важно, защото в съобщението на прокуратурата по този казус пише дословно следното: „От събраните досега доказателства е установено, че посочените седем документа Станишев е загубил (лишил се е по невнимание от фактическата власт върху тях), чрез неупражняване на грижи относно съхранението, предаването и движението на документите и вътрешните правила за работа с класифицирана информация на администрацията на МС.“ Ако обаче се докаже, че тези доклади са предадени на секретарка, на служител от сигурността, на секретното деловодствто на МС, то тогава не може да бъде доказано обвинението, което е подготвила прокуратурата. Просто защото, тогава ще е ясно, че Сергей Станишев не е имал фактическата власт върху тези доклади през цялото време. Казус като захлопната врата.
Второ, българското „правосъдие“ много често по отношение на новата висша номенклатура има една единствена функция – да изпира биографиите им. Формално ги пуска в процедура на установяване на истината, но в 99% от случаите така се получава, че те излизат от съдебните дела чисти като сълзи. Сещам се за едно усмихнато лице на столичната мафия, бивш дългогодишен кмет, който премина през тази пречистваща процедура. Хайде днес опитайте да му кажете, че прякорът „Мафиански“ му лепва като на прасе кочината. Ще Ви подпука с дела и формално ще има основание – съдът е казал, че лицето с усмивката-тик е невинно. Това че беше се сраснало с чудовищни далавери, това че изпораздаде стотици терени на трибуквени групировки, съучаствува в разграбването на стотици апетитни недвижими имоти, магазини и терени, както и в гигантски кражби на публични пари – вятър и мъгла. Помнете ми думата, така ще стане и със Станишката.
Нека добява, че и Цацаров през юни каза, че "трябва да преценим какви са шансовете делото да не бъде върнато пети път. Не мисля, че прокуратурата не може да формулира едно предложение за освобождаване от наказателна отговорност четири пъти. Но, ако бъде върнато и пети път, ще трябва да си поставим много въпроси".
Други въпроси, както се казваше в една телевизионна реклама. Някой да не е разбрал посланието? Така ще си живеем – ясно е, че от едно ниво нагоре в публичната йерархия българските политици стават гарантирано недосегаеми. Какво следва от това е повече от ясно - следват безобразия. Колкото повече, толкова повече.
А все ми се иска да се случи онова, което един частен детектив беше казал в „Няма орхидеи за Мис Бланш“ на Д. Хадли Чейз: „Искам това цялото място да въшляса от ченгета и да се чува само оглушителното щракане на белезници.“ Стоп, че май започнах да говоря като Янето!
