ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Световната здравна организация (СЗО) предупреждава за нарастваща заплаха - бактериите развиват все по-голяма резистентност към антибиотици. Една от всеки шест лабораторно потвърдени инфекции вече се причинява от устойчиви патогени. Ситуацията е изключително сериозна и се влошава с бързи темпове, коментира в студиото на "Нова нюз“ вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.
Според данни, изнесени в ефир, резистентността към антибиотици е нараснала с до 15% годишно през 2023 г. спрямо периода 2018-2023 г., като проучването обхваща над 23 милиона проби от повече от 100 държави.
“Ситуацията наистина е доста сериозна и тя набира скорост“, потвърди проф. Александрова. Тя припомни, че още през 2020 г. генералният секретар на СЗО е предупредил, че антибиотичната устойчивост е една от трите водещи заплахи за здравето, наред със сърдечно-съдовите заболявания и инсулта.
Статистиката е тревожна - годишно над 1 милион души губят живота си директно заради резистентни инфекции, а при почти 5 милиона смъртта е свързана с този проблем. „Ако не успеем да овладеем ситуацията в момента, е възможно в следващите десетилетия най-обикновени одрасквания, ужулвания, убождания да се превърнат в реална смъртна заплаха. Възможно е да се върнем много назад във времето, отпреди антибиотиците“, алармира вирусологът.
Един от основните фактори, допринесли за този ръст, е пандемията от COVID-19.
“Един от сериозните фактори, който даде тласък, безспорно е пандемията. През април 2020 г. беше отчетена най-високата употреба на антибиотици и след това стойностите останаха доста високи“, обясни проф. Александрова.
Друг съществен фактор е широкото производство и отпадъците от него, които попадат в околната среда, като най-големите производители са в Индия и Китай.
По данни на Националния център по заразни и паразитни болести, в България се регистрира устойчивост към всички групи антибиотици, включително и тези, които се смятат за стратегически. Конкретен пример е туберкулозата - при активните случаи 3,5% са устойчиви на двата най-често използвани антибиотика, а при вече лекуваните пациенти този процент е над 18%.
Според глобално проучване, публикувано в “Lancet“, при грам-положителните бактерии най-проблемен е устойчивият Staphylococcus aureus, а при грам-отрицателните най-сериозно нараства резистентността към групата на карбапенемите.
