Побелели глави, които се мислят за мъдри глави...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 1 юни, Деня на детето, младият татко Волен Сидеров съобщи, че е пратил предложение до лидерите на ПФ да направят коалиция и да издигнат общ кандидат за президентските избори през есента, и да се явят заедно на евентуални предсрочни парламентарни избори. Десетина дена след това Сидеров, Симеонов и Каракачанов се видяха по на кафе в парламента. Неангажиращо, колкото да отворят диалога, да разчупят ледовете, които сковаваха отношенията им от 2009 г. насам.
Сидеров видимо е в ремисия в момента. Някой беше казал, че французите никога не полудяват, освен ако нямат полза от това. Сидеров е един обратен французин, ако мога така да се изразя. Той никога не се нормализира, освен ако няма полза от това.
Но чак такава кооперативност от негова страна е изненадваща. Седем години си писаха с Валери Симеонов биографиите с хрян, казаха си думи, които стигат, за да не се погледнат във всичките си бъдещи прераждания, и сега изведнъж да се прегърнат?! И Каракачанов, дето наричаше Сидеров психопат!
Едно възможно обяснение на този напън на Сидеров за комасация на патриотичната нива можем да открием в последните данни на социолозите. Според „Екзакта” към момента за “Атака” биха гласували 1,5% от българските избиратели и Сидерови ще гледат парламента изпод опашката на Коня. Кънчовците („Галъп”) са малко по-щедри – 2.8%, но и те не гарантират парламентарно представителство на партията.
Разбира се, когато става дума за демоскопски изследвания, при така сложилия се кадрови състав на изследователските звена винаги имаме едно и дори две наум. Навремето император Тиберий прогонил астролозите от Рим с обяснението: „Звездите може би наистина не лъжат, но на астролозите, дори на най-способните, не може да се вярва нито че ще разчетат откровенията им безпогрешно, нито пък че ще кажат съвсем искрено какво са разчели”. Но съвременните звездобройци са му намерили цаката. Разчитат правилно, но го съобщават само на поръчителите. На аудиторията се поднасят други данни. Не че ги фалшифицират. Просто ги коментират от един любезно изместен ъгъл. Всъщност, ако трябва да сме точни, Тиберий изгонил всички астролози освен Трасил, своя личен астролог. И станал монополист на бъдещето. Което е и несбъднатата мечта на всичките ни политици.
Но да не се отплесвам. Исках да кажа, че и преди парламентарните избори през 2014 г. „Галъп” даваше на „Атака” 2.2%, „Сова Харис” - 1.3%, а „Екзакта” - 2%. Но „Атака” взе 4,516% от гласовете и влезе в 43-тото НС с 11 депутати.
Избирателите на „Атака”, навярно нямам право да го кажа, но имам желание, са най-крещящият пример за невменяемост на част от българския електорален корпус. Никой друг електорат не е лъган толкова много, никой друг не е хранен така обилно с празни приказки, никой друг не е получил толкова силни доказателства за печалбарството и егоизма на лидера. Въпреки многобройните информации за влечението на Сидеров към някои епикурейски форми на живот - гуляи в най-скъпите ресторанти, нощувки в президентските апартаменти, разходки по Варадеро, „Шанз-Елизе” и Канале Гранде, трупане на рентата от патриотизма в многобройни офшорки - броящите стотинки продължават с тъпо упорство да гласуват за него. Нямам обяснение и мисля, че никога няма да имам. Когато едно поведение няма обяснение, то има диагноза. Казали сме го отдавна: партия „Атака” е партия на нервна почва.
Има една дума – илунга (ilunga) – на езика чилуба, който се говори в Югоизточно Конго. Тя означава човек, който е готов да прости всичко първия път, да преглътне втория път, но трети път – никога. Таз дума разказала играта на преводачите. Не могат да я преведат на български. Нямаме съответната дума. Щото го няма и явлението. Някаква сложна синергия от глупост, наивност и мързел кара българина, всички българи, бързо да забравя, да прощава и отново да дава доверието си на лъжци рецидивисти.
Друго възможно обяснение е в мерака на Сидеров да си върне доходната роля на „златното пръстче”, която успешно осребряваше през първите две години от мандата на ГЕРБ и през краткото управление на БСП и ДПС. Разбира се, след това Сидеров си посипа главата с пепел, призна си грешките. Но ние знаем, че това бяха едни скъпоплатени грешки. Които, нямам съмнение, той би направил отново и отново, стига да се окаже в нужната позиция и да има платежоспособно търсене. Но няма как да стане с 11 депутати. Допускам, че сега му е скомина, като гледа как Валери Симеонов се отърква около властта и получава облагите, които по-рано той получаваше.
На парламентарните избори през 2014 г. за „Атака” са подадени 148 262 действителни гласа. За ПФ гласуваха 239 101. Общо биха могли да се борят за 400 хил. гласа и да дишат във врата на ДПС и БСП. „Сега имаме 30 депутати - обясни Сидеров. - При едно мултиплициране биха могли да бъдат 45-50.“
По същия начин стоят нещата и на Московската борса. (Нали не сте забравили, че Сидеров откри предизборната си кампания през 2014 г. в Москва?) Не за първи път в нашата история патриотизмът е конвертируем в рубли. Но колкото и предан да е на интересите на Русия той, едва ли там гледат сериозно на партийка, която има 150 хил. гласа в намаляващ тренд. Във всеки случай котировките многократно ще се повишат, ако русофилстващите партийки у нас се обединят. Заедно ще се търгуват по-успешно и по-скъпо.
Третото възможно обяснение е в политическата ситуация – по света и у нас. Никое време не е лошо за патриотарската реторика, но сегашното е особено подходящо. Реална заплаха от бежанците по границите на страната, възход на крайните партии в Европа, задълбочаваща се криза на доверието в ЕС, активизация на русофилските настроения сред част от нацията. И кандидатът на обединените патриоти има изключителната възможност да събере в своята предизборна платформа всички страхове и разочарования на българския избирател. Това не би могъл да си позволи нито кандидатът на ГЕРБ, нито този на РБ, нито дори на БСП. Ако към всичко това се добави и малко социалпопулизъм, какъвто патриотите имат в излишък, и ако съумеят да издигнат подходящия кандидат, те биха могли сериозно да изпотят големите партии. Но, струва ми се, точно в „подходящия кандидат” ще се препънат. Защото той не е Каракачанов. Лидерът на ВМРО напоследък се изявява като архитект на патриотичното единство: "Моята първа цел е да се опитаме да поправим моста, който беше развалян последните 7 години между колегите от „Атака” и НФСБ. Аз искам да поправя този мост между тях, за да можем да бъдем по-силни”.
Да поправя този мост и, евентуално, да мина по него...
Дето се вика, хем му е ред, хем му се пада. Валери Симеонов с визията и речника си на прабългарски копан едва ли има шанс за президент. Волен Сидеров има присъди да отмята. И ще бъде малко тъпо президентът ни да е на пробация и да му удържат от заплатата заради няколко влезли в сила присъди за хулиганство. И остава агент Иван. Ще бъде много показателно за пътя, който сме извървели за тези 26 години, ако агент Иван и агент Гоце се сблъскат в битка за президентския пост. А може и някой друг агент да се кандидатира. В крайна сметка и Буда още не е казал тежката си дума…
Ситуацията в страната също е подходяща. БСП е с нов лидер, който тепърва ще се налага, партията ще търпи кадрови и идеологически сътресения. Смяната на полузаспалия Миков с Корнелия Нинова донесе известен оптимизъм в червените редици, но процесите са още в началото си и е трудно да се прогнозира как ще протекат. Във всеки случай БСП няма да е готова за едни предсрочни избори. ДПС също не е в най-добрата си форма. Тепърва предстои да се оценяват щетите, които Местан и ДОСТ ще нанесат на движението.
Реформаторският блок съществува само номинално и шансът да се яви на избори в сегашната конфигурация никак не е голям. И Кунева, и Радан, да не говорим за Лукарски, Ненчев и Корман, ще се борят най-много за субсидиите за извънпарламентарните партии. Според социолозите от „Екзакта” 61% от българите смятат, че ГЕРБ няма алтернатива. Става дума за управленска алтернатива. Но това не пречи да се опита. В предаването „Неделник“ на телевизия „Алфа” Сидеров и Каракачанов обсъждаха създаването на националноотговорен фронт, който да се превърне в алтернатива на ГЕРБ. Те няма да свалят ГЕРБ от власт, но могат да откъснат от периферния им електорат по линията на русофилството, евроскептицизма и ксенофобията. Области, в които ГЕРБ не би могъл да заеме ясна и категорична позиция.
Спирам и прочитам написаното дотук. Не съм намерил ни една добра дума за патриотите. Погледнал съм на тях като на политически търгаши, жонглиращи с идеи, в които не вярват. Но не ги описвам аз, описват ги действията им. Погледнете към изминатия от тях път. „Нищо не може да промени изминатия вече път”. Той налага своя властен императив на оставащия път. Човек не може да напусне автобиографията си.
Целия коментар и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
