ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не всички мъглявини се раждат еднакви. Някои изобщо не излъчват светлина и изглеждат като тъмни ивици в Космоса. Други отразяват светлината на намиращите се край тях звезди. Трети излъчват своя собствена светлина. Да наблюдаваш мъглявина от последния вид е омагьосващо преживяване и примерът за това е мъглявината Скарида, позната и с обозначението IC4628 или Gum 56. Европейската южна обсерватория публикува изображение с висока резолюция на мъглявината, пише Фокус, цитирайки CNET.
Вероятно най-известната светла мъглявина е Орион, но Скарида заслужава не по-малко внимание. Тя е звезден инкубатор, което означава, че в нея има голям брой горещи, ярки, млади звезди. Две от тях са представители на изключително рядък вид много големи и много горещи звезди със синьо-бяло сияние. Те са известни като сини гиганти и животът и е съвсем кратък. Тъй като са огромни и горещи, тези звезди изгарят бързо и приключват късия си живот като мощни свръхнови, преди да се превърнат в черни дупки или неутронни звезди.
Двата сини гиганта с малко помощ от другите звезди карат газовете на мъглявината да блестят. Те излъчват невъобразими количества ултравиолетова радиация, която разгражда атомите на водорода в мъглявината на ядра и електрони в процес, наречен йонизация. Когато ядрото и електроните отново се съберат, те съдържат по-голямо количество енергия отпреди. То се отделя под формата на светлина и генерира сиянието на мъглявината.
Скарида е огромна и много активна. Диаметърът й е около 250 светлинни години. Освен че “отглежда” двата сини гиганта и множеството млади звезди, в нея все още протичат процеси на звездно формиране, при които прах и газ колабират, образувайки ядрата, даващи живот на бебета звезди. Регионите, където се образуват новите звезди се виждат на изображението като по-плътни облаци.
