ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ния Димитрова е на 19 години, от Русе, но от години живее в София. Тренира биатлон от няколко години. Има постижения, които я поставят до имена като Екатерина Дафовска, някои специалисти дори я сравняват с нея. Едни от най-запомнящите се моменти в сравнително кратката й спортна кариера са първото място на Европейското първенство по биатлон до 18 г. в Осърбле през 2012 г. (там взема и 3-то и 4-то място в различните дисциплини) и сребърния медал на Световното първенство до 18 г. в Контиолахти през същата година.
Ния е многократна републиканска шампионка по биатлон и носителка на Купата на България.
Сред всички постижения на младата спортистка видно място заема и приза за „Спортен талант“ на „Еврофутбол“ за 2013 г.
В последните дни Ния Димитрова стана известна в публичното пространство и с желанието си да напусне българският национален отбор по биатлон и да се състезава за отбора на Словения. Ния коментира скандала пред Гонг.
- Ния, разкажи ни, какво се случи между теб и Българска федерация по биатлон по повод искането ти да се състезаваш за Словения?
- Още преди три години пуснах запитване до Българската федерация по биатлон. Тази година в края на февруари, когато свърши юношеското световно първенство словенците ми отправиха предложение да отида да се състезавам за тяхната държава. Аз мислих доста обстойно, обсъждах го и с моите родители, които живеят там и решихме, че е по-добре да приема. Всичко в Словения е много по-добре развито и биатлона в това число - имат по-добри бази, възстановяване, има лекари, докато при нас липсват някои неща и има доста други спънки. А аз искам да се развивам като състезател. И затова отивам на по-добро място. Жалкото е, че такава е политиката на държавата - да не помага особено на спорта. Не става дума само за биатлона, а като цяло... Има криза, да, но тя е навсякъде, а в България като причина я изтъкват всички и за всяко нещо. Това е най-лошото.
- Това ли е причината да вземеш това нелеко решение?
- Ами, да. Това е една от причините. Другата е, че федерацията по никакъв начин не опита да ме задържи. Когато казах, че имам предложение от словенската федерация, президентката каза (бел. р-р Екатерина Дафовска), че или ще ме накажат, или ще искат пари. Аз й отговорих, че трябва да се водят преговори между двете федерации и тази седмица от словенската ще има официално писмо. Оттук нататък те ще се оправят.
- Получила си отказ от българската федерация. Какво следва, как очакваш да се уредят нещата?
- Да, на Управителния съвет са отказали. Следва словенската фенерация да предложи нещо – сума пари или лагери - нещо, с което „да ме откупят“ от българската, да се разберат двете федерации по някакъв начин.
- Предполагаш, че това ще се случи или ще се стигне до наказание?
- Предполагам, че ще се случи. Иначе най-лошият вариант за мен е наказание за две години, което не е никак приятно за един състезател. Защото аз не искам да се лишавам от участия в състезания, искам да се развивам и да продължавам да се състезавам, дори и не за България.
- Т. е. ти си взема окончателно решение и ще се бориш за преминаване в отбора на Словения докрай?
- Разбира се, да.
- Кога очакваш да се случи това?
- Документите и всичко останало горе-долу е готово, чакам само да се разберат двете федерации и в края на май, началото на юни, започва подготовката – лагери един след друг и след това състезания.
- Т. е. от следващия сезон няма да се състезаваш за България?
- О, да. От лятото не мисля да съм повече към българската федерация. Имам договорка, обаче, да продължа да участвам в републиканските състезания за моя отбор – "Левски".
- Не те ли притеснява факта, че който се е отказал от България не се радва на особена народна любов?
- Не, който ме уважава, мисля, че ще продължи да го прави, дори да не се състезавам за България. Врагове има винаги, няма човек, който да няма такива. Аз си оставам все пак българка и няма как да се откажа от това.
