СКАНДАЛ: Ето защо Калпакчиев освободи втори убиец след Полфрийман - в схемата забъркани отново Прокопиев и БХК
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато на 19 септември 2019 г. съдебният състав от Апелативен съд – София с председател Калин Калпакчиев пуска от затвора предсрочно Джок Полфрийман 6 години, 6 месеца и 27 дни, друг осъден за убийство – Борислав Динков също намира път към свободата – цели 4 години, 7 месеца и 1 ден по-рано. За случая се разбра още в началото на седмицата, а "удобни" медии го използваха, за да внушат, че съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, не са проявили снизходителност единствено спрямо австралийския гражданин заради лобирането в негова полза от Българския Хелзински Комитет (БХК), а и спрямо друг затворник, при това също осъден за убийство, пише "Правен свят".
Задълбочено проучване около обстоятелствата за условното предсрочно освобождаване на Динков обаче установи, че начинът на произнасяне на съдебния състав и по това дело далеч не е случаен. Тъкмо обратното – фактите по категоричен начин сочат, че Калпакчиев отново е следвало да си направи отвод, още повече, че той е докладчик по искането на Борислав Динков за предсрочното му освобождаване. Подобно на случая с Полфрийман, където Калпакчиев се оказа свързан с БХК, и тук председателят на Съюза на съдиите в България (ССБ) не само, че не се е отвел, но има всички основания да бъде проверено дали съдебният акт не е плод на обвързаности и произтичащите от тях зависимости.
В края на 2011 г. Борислав Динков е осъден на 17 години затвор за убийството на своя колега автомонтьор Радослав Андреев. В последните дни на 2008 г. двамата се скарват на опашка за храна и малко по-късно Динков наръгва смъртоносно Андреев. Убиецът се укрива заедно с приятелката си. Обявени са за издирване и месец по-късно Динков е заловен с фалшиви документи в Смолян. По време на съдебния процес, подобно на Полфрийман, Динков твърди, че няма вина за смъртта на своя колега, но такава е доказана и 30-годишният към онзи момент мъж е осъден.
В Софийския затвор Динков започва да работи, за да намали срока на присъдата. Успява да установи близки отношения с известния наркотрафикант Будимир Куйович, предизвикал уволнението на множество полицейски началници в недалечното минало, а само преди месец и на изпълняващия длъжността началник на затвора. При претърсвания се установява, че в гаража, в който Динков и Куйович са поправяли автомобилите на затворническата администрация, включително и личните на тогавашните началници, са открити наркотични вещества, алкохол и мобилни телефони.
Както става ясно и от определението на Апелативен съд – София по ВНЧД 1062/2019 с докладчик Калпакчиев, Динков активно участва в културни, религиозни и други мероприятия в затвора. Така през 2014 г. по инициатива на католическа фондация в Софийския затвор започва преподаване на английски език, което се води от гръцка преподавателка. След изтичането на договора й обаче тя напуска, което поставя дарителите пред нуждата да намерят доброволци, които да преподават английски език на затворници, сред които е и Динков.
Обичайната практика в такива случаи е спазена – търсенето се концентрира сред партньорски организации, които имат връзки и опит в работата със затворници. На доброволческата платформа Time Heroes e публикувана обява за набиране на обучители по английски език. Изборът едва ли е случаен – две години по-рано платформата е създадена от Яна Бюрер Тавание, която към онзи момент е Директор "Кампании и комуникации" в Български Хелзински Комитет. Яна Бюрер Тавание е бивш журналист в изданията на бизнесмена Иво Прокопиев, което обяснява и защо основните медийни партньори на Time Heroes са сайтове и вестници на подсъдимия издател. Дори сървърът на сайта на Time Herоes физически е собственост на фирма, 80% от която, според регистрите, притежава Прокопиев.
Яна Тавание е бивша съпруга на бившия отговорник по Механизма за сътрудничество и проверка в офиса на Европейската комисия в София Юри Тавание. В края на 2015 г. името му бе замесено в опита на тогавашния правосъден министър Христо Иванов и на тогавашния член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Калин Калпакчиев да внушат от името на Брюксел, че е искано временното отстраняване на главния прокурор. Година по-късно след тази спекулация, опровергана официално от Комисията, Тавание бе освободен от поста.
При връчването на наградата на Калин Калпакчиев в организирания от БХК ежегоден конкурс "Човек на годината" Яна Тавание седи до председателя на неправителствената организация Красимир Кънев, чието мнение апелативните съдии вземаха под внимание при удовлетворяването на молбата за пускането от затвора на австралиеца.
Доказателство за близостта между БХК и Time Heroes е и фактът, че понастоящем Яна Бюрер Тавание е член на Управителния съвет на Комитета, като е и член на Настоятелството на доброволческата организация.
Директорът на Time Heroes Павел Кунчев, с когото Яна Тавание живее на семейни начала, е дългогодишен активист на БХК. През месец май т.г. Кунчев е представен като автор на текст на детска книга за "важността на разбирането и емпатията", издадена от БХК.
Яна Тавание лично представя и Годишния доклад за правата на човека на БХК за 2016 г., в който свой авторски текст има и друг член на състава, освободил Борислав Динков – съдия Весислава Иванова. Яна Тавание също има текст във въпросния годишен доклад.
Докладчикът по делото Калин Калпакчиев изтъква в подкрепа на мотивите за решението да допусне предсрочното условно освобождаване на Борислав Динков, който преди да извърши убийството има криминална регистрация за кражби, завършването на курс по английски език за напреднали в Софийския затвор. Калпакчиев пропуска да посочи, че в периода септември – декември 2014 г. учителка по английски на освободения миналата седмица Динков е добре известната му Биляна Гяурова – Вегертседер, която пое управлението на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) от Христо Иванов, когато настоящият политически лидер стана служебен правосъден министър през месец август 2014 г.
Близостта между Калпакчиев и Биляна Гяурова – Вегертседер е публично известна не само от множеството им съвместни участия в медиите и по различни грантово финансирани проекти през годините, нито дори през общите позиции, с които ССБ и БИПИ са излизали по различни кадрови въпроси на съдебната власт. В началото на 2017 г. в различни издания се появиха и снимки на тогавашния кадровик Калпакчиев, съдийката Мирослава Тодорова, която е бивш председател на ССБ и политика Христо Иванов, които са били уловени на излизане от офиса на БИПИ, находящ се на метри от кръстовището на улиците "Раковски" и "Неофит Рилски".
Освен всичко дотук, с определението на Апелативен съд – София, с което Динков получава предсрочното си освобождаване, тричленният съдебен състав отменя решение на първоинстанционния съд, който отхвърля молбата на осъдения за убийство. Оказва се, че решението е на съдия Атанас Н. Атанасов от Софийски градски съд (СГС). Преди два месеца ръководеният от Калпакчиев апелативен състав отмени присъда на съдия Атанасов, с която той определя най-тежкото наказание според действащото законодателство – доживотен затвор без право на замяна на Герман Костин за убийството на 5-годишния Никита, открит в куфар край езерото Панчарево. Както в случая с Борислав Динков, така и по отменената присъда на Герман Костин докладчик по делото е отново Калин Калпакчиев. Мотивите, писани именно от Калпакчиев, с които делото за убийството на момченцето е върнато за разглеждане от друг първоинстанционен съдия, се характеризираха с очевидна неприязън на автора от Апелативния съд към колегата му от Градския съд. Магистрати с дългогодишен опит коментираха, че макар и привидно аргументирани, мотивите на Калпакчиев, с които отменя присъдата на Костин, минават границата на добрия тон и професионалната етика за отношение между магистрати, били те и от различни съдебни инстанции. Обяснение за това може да се намери в решението на съдия Атанасов да даде възможно най-тежката присъда на Костин, докато Калпакчиев е яростен защитник на идеята за отпадане от закона на доживотната присъда без право на замяна. И още – голяма е вероятността Калпакчиев да проявява пристрастност към актовете на съдията от СГС не само защото въпросният магистрат не е член на ССБ, но и заради факта, че преди да стане съдия Атанас Н. Атанасов е бил прокурор.
Всички тези факти и обстоятелства около предсрочното освобождаване с над четири години и половина на втори убиец в деня, в който шест години и половина по-рано съдебният състав с председател Калпакчиев и членове Иванова и Магдаличева пуска скандализиралия обществото убиец от Австралия, несъмнено следва да бъдат проверени от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) дори и без намесата и сезирането му от Съдийската колегия, която вече направи същото заради Полфрийман.
Притеснителното в случая е, че пускането на двамата извършители на убийства и станалите известни постфактум обстоятелства, около наличието на данни за конфликт на интереси между членове на съдебния състав и свързани със затворниците трети лица, изобщо не са плод на случайни съвпадения, а по скоро са следствие от съществуващ модел за осигуряване на окончателни съдебни решения при най-меко казано недопустими външни влияния и зависимости.
