ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тревогата си от диктатура на малцинството изрази бившият премиер Симеон Сакскобургготски, информира "Стандарт".
В една демокрация има място за всички и свободата е основен принцип в нея.
Но, в демокрацията, и затова именно се нарича демокрация, – определяща е волята на мнозинството. Въпреки това има случаи, в които малцинствени социални групи или политически формации се опитват да наложат собствените си критерии и амбиции на обществото.
Наскоро имахме такъв пример с наш политически лидер, с чието асоциално поведение бе занимавана обществеността, принуждавана да обсъжда и разсъждава върху една неприемлива постъпка, за която всеки друг гражданин просто би си поел последиците. Може би с агресия и много шум на улицата се търси онази електорална подкрепа, която не намира в урните. Това е класически пример за т.нар. „диктатура на малцинството” – политическа сила с незначителна подкрепа сред населението се опитва да налага своите критерии.
В последно време наблюдаваме и други подобни политически субекти у нас– малка група хора създават партия с цел влизане в парламента, и евентуално и в изпълнителната власт, и ползването на ресурси и влияние. Повече от ясно е, че за тях националните интереси нямат особено значение. Подобен е резултатът, и когато отказваме да упражняваме правото да гласуваме. Именно тогава обществото само влиза в капана да бъде управлявано от партии с ниска подкрепа.
"Обществото само влиза в капана да бъде управлявано от партии с ниска подкрепа", смята той. Царят обяви позицията си за политическата ситуация у нас на личната си страница в интернет.
Царят не уточнява кого има предвид, но явно говори за поведението на лидера на "Атака" Волен Сидеров в самолета и на летище Варна.
"Може би с агресия и много шум се търси електорална подкрепа, която не се намира в урните", допълва той. Царят предупреждава, че "барикадирани зад толерантността и политическата коректност, много ексцентрични явления си проправят път и налагат своята диктатура".
Той посочва, че такъв е случаят със създадената Партия на педофилите в Холандия, която дори получава държавно финансиране.
Разбира се, това не е единственият пример нито у нас, нито по света, когато малцинството се опитва да се „качва на главата” на мнозинството. Това явление е познато и другаде. Барикадирани зад принципа на толерантността и политическата коректност много ексцентрични явления си проправят път, и макар че се сблъскват с обществения „здрав разум” налагат своята „диктатура”. Такъв е случаят, например, със създадената Партия на педофилите в Холандия, която дори получава държавно финансиране. Друг подобен пример, не толкова драстичен разбира се, е предизвикалият реакции и в Европейския Парламент проектозакон за забрана на аборта, представен в испанския парламент от управляващата Народна партия. Извън морално-етичната страна на въпроса, която не е обект на този коментар, примерът служи, за да илюстрира как една партия в желанието си да удовлетвори исканията, заложени още в предизборната и програма, на по-консервативния сектор в нея, се опитва да наложи волята си на цялото население.
