ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Опит за затваряне на ТЕЦ Марица Изток 2 прави през последните няколко месеца швейцарската офшорка Световен фонд за дивата природа (WWF), пише “Труд“. В основата на реализацията на плана е съдебно дело срещу Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), заради дадената отсрочка на централата за покриване на новите евронорми при производство на електроенергия чрез въглища. Отлагането бе постигнато след тежки преговори между българските власти и Брюксел.
През януари тази година сдружение „За земята“ пуска жалба в Административен съд Стара Загора срещу дерогацията (отсрочката – б.а.). Организацията е част от коалицията „За да остане природа в България“, в която е и българският филиал на WWF.
През март до съдебният състав е изпратена молба за конституиране на две заинтересовани страни – физическо и юридическо лице. От документите по делото е видно, че става въпрос за гръцкия гражданин от Кавала Георгиос Пасчалидис и за създадената преди по-малко от година неправителствена организация от съседната държава – The Green tank. Поводът да бъдат заинтересовани бил, че ТЕЦ-ът осъществявал трансгранично замърсяване, чрез вторични фини прахови частици, което застрашавало здравето на хората в северната част на Гърция.
Според документацията по делото неправителствената организация, участваща в атаката срещу ТЕЦ Марица Изток 2 се представлява от д-р Йоли Христопулу, който е директор по въпросите на природата в WWF Гърция. Другият, вписан като представител, е Николаос Мандзарис, който до 2018 година е работил също в гръцкия клон на WWF. А жалбоподателят от българска страна – „За земята“, работи в тясно сътрудничество с тукашния филиал на WWF – двете НПО са заедно в коалицията „За да остане природа в България“.
Съдебният състав, ръководен от Ирена Янкова, удовлетворява молбата и конституира като заинтересовани страни по делото Георгиос Пасчалидис и The Green tank.
Дотук фактите показват, че зад решителното за бъдещето на централата съдебно дело седят НПО-та, свързани със Световният фонд за дивата природа. В началото на годината срещу WWF започнаха проверки в много страни, след разследването на американския сайт Buzfeednews.com. В него журналистите Том Уорън и Кейти Бейкър разкриха как паравоенни наемници на организацията са извършвали мъчения, убийства и изнасилвания в Азия и Африка.
Но в играта срещу ТЕЦ Марица Изток 2 има още една НПО, която не е страна, а се опитва да се включи активно в кампанията срещу централата. Става дума за Грийнпийс-България, която също е част от „За да остане природа в България“.
Преди месец до магистратите в Административен съд – Стара Загора жалбоподателите изпращат още една молба – като доказателство по делото да се допуснат доклади, изработени от Лаури Миливирта.
Миливирта е финландец, който от години работи за централната организация на „Грийнпийс“. Той е сред най-големите противници на индустрията, която използва за производствените си мощности въглища.
Именно той е един от авторите на доклада „Последна глътка въздух“, публикуван през 2018 година и поставящ Марица Изток 2 на десето място сред най-големите замърсители в ЕС.
Докладът дори е сред документацията, която служи за основа на жалбата срещу централата.
Проверка на изданието показва, че прогнозните модели за трансгранично замърсяване, които Лаури Миливирта използва, са разработени по определена система. Но в България има утвърден друг модел за изчисление, който безспорно доказва, че в радиус от 45 километра замърсяванията от ТЕЦ Марица Изток 2 са много под допустимите норми и няма трансгранично замърсяване. Но според „еколозите“ отделяните емисии стигат чак до Гърция, където влияят на здравето на гражданина Георгиос Пасчалидис и на членовете на The Green tank.
Български експерти недоумяват как методът на „еколозите“, който уж действа в по-голям периметър, различава дали фините прахови частици са от централата или от хилядите печки на дърва и въглища, с които се топлят в домакинствата в района.
Все още съдебният състав не се е произнесъл дали ще удовлетвори молбата на жалбоподателите за взимане под внимание мнението на Миливирта.
В същото време пред магистратите ТЕЦ Марица Изток 2 представя доклад на международен консултант, който категорично отхвърля спекулациите за трансгранично замърсяване.
Още в края на миналата година хиляди служители от ТЕЦ Марица Изток 2 дойдоха на протест в София с искане за реализиране на дерогацията. Те бяха подкрепени от синдикатите и българските бизнес организации. Правителството обеща, че няма да допусне централата да бъде затворена. Енергийният министър Теменужка Петкова обяви позицията на кабинета – без топлоцентралите на Марица изток родната енергетика не може да функционира нормално и това ще бъде защитавано. Този аргумент бе защитен и от българската делегация начело с президента Румен Радев на срещата на ООН за промените в климата, която миналия декември се проведе в полския град Катовице.
Причината е, че Марица-изток 2 е най-голямата въглищна централа у нас и е структуроопределяща при производството на електроенергия. Именно тя, заедно с двете американски централи, произвежда близо 60% от тока в страната ни през зимата.
При нейното затваряне работата си ще загубят няколко хиляди души, а върху икономиката на страната ще бъде нанесена трудно поправима щета – защото ТЕЦ Марица Изток 2 е определен като стратегически обект от национално значение, предвид решаващата му роля за стабилността на енергийната система.
Така, с действията си „еколозите“ удрят националната сигурност на България. И това не е всичко. Опитът за саботаж на икономиката не приключва само с делото за дерогацията на ТЕЦ Марица Изток 2. Жалби има срещу ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“, топлофикация Сливен. Ако тази мащабна атака успее, България ще бъде вкарана в тежка икономическа и енергийна криза.
