Скандал! Шефът на Спешна помощ в Дупница към пациент: Да ви е*а ма*ката, писна ми

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Скандално известният шеф на Спешния център в Дупница Златко Величков е псувал като каруцар уважаваната учителката от ОУ „Христо Ботев”-Сапарева баня Даниела Кюрчийска в коридора на здравното заведение вчера.

„Да ви е** майката, кой па сега! Писна ми вече!”, викал с цяло гърло срещу Кюрчийска и дъщеря й, която я придружавала. Преподавателката по география и икономика е в шок от преживения двоен ужас. Първо тя паднала по стълбището у дома и срязала дясната си ръка под лакътя, а после в Спешния център на Дупница се гаврил с нея лично шефът Златко Величков.

За нравствените и моралните качества на Величков знае цяла Югозападна България, Кюрчийска не е единственият пациент, сърбал попарата му. Величков беше осъден за фалшифициране на документи на криминално проявен, като му създаде алиби, че по време на жесток грабеж не е бил на местопроизшествието, а при него. В акцията бяха задържани и други лица точно в момент, в който докторите получават подкупи от порядъка на по 10 000 долара. „Явно хора като Величков са с предимство в системата на здравеопазването и ги короноват за шефове, с тях по-лесно се работи”, коментираха вцепенени жители на Бобов дол, където Величков работеше като редови хирург.

Ето какво заяви Кюрчийска в писмо до вестник „Вяра” за неочаквания конфликт с прочутия доктор: Вчера към 21,30 часа при злополука получих порезна рана, отидохме до Спешния център в Сапарева баня, където дежурният д-р Аспарух Льондев прецени, че раната е за шев и ми написа талон за хирург. Отидохме в Дупница в бившата Военна болница, където се намира Спешният център. Не знам защо, всъщност не се притеснявах, тъй като съм с редовно плащани осигуровки и не би трябвало да има проблем, където и да отида. Да, ама не! След като ме видя дежурната сестра и повика дежурния д-р Златко Величков от стаята му, още с излизането му от стаята, която е в дъното на коридора, се чу:

Да им е… майката, кой па сега! Писна ми вече! – така с псувни, не помня колко на брой, но изречени на много висок глас, че кънтеше целият център, дойде до нас, аз бях с дъщеря ми, която е на 22 години и вече семейна. Веднага ни се нахвърли агресивно и започна да вика, че не сме за хирург, а за ортопед. Аз нямам нищо счупено?!

„Изчезвайте, не сте за хирург, тръгвайте си” – викаше побеснял докторът и дори не ме погледна, не погледна раната, която кървеше. Опитах се съвсем смирено да обясня, ако може, да погледне раната, но той изобщо не ме чу. Грабна талона ми от ръка и с главни букви написа „ЗА ОРТОПЕД!”, почувствах се като нищожество, той се правеше на велик, като че ли съм, като че не съм човек, живо същество, като че не съм личност. Съжалявам, че не го снимах. Започна да вика, че той не лекувал крайници, глави и т.н… Не мога да опиша унижението си с думи.

Дъщеря ми също се притесни, как е възможно това?! След пренебрежителното му отношение отново се произнесе – отивайте в Спешната да ви викат ортопед! – но ние бяхме в спешното, къде да отида със срязана ръка в 22,00 часа?! Излязох унизена, потресена от отношението и подминах Спешната помощ на общинската болница. Казах на дъщеря ми, не се притеснявай, ще пробваме в частната и не сгрешихме. Със свито сърце, защото не знаех вече как ще ме посрещнат, отидохме там с надраскан талон от д-р Величков.

Попаднахме на дежурния д-р Васил Пенчев, човек с главна буква, не мога да опиша с думи отношение, успокои ме след стреса от „грижите и вниманието” на д-р Величков! Колко струва Хипократовата му клетва, след като се отнася така с един ранен човек, нуждаещ се от помощта му?

Лекар ме изпрати при лекар, дори да съм объркала, не смятам, че някой заслужава подобно отношение, каквото изтърпях аз. За щастие, без да посещавам ортопед, Спешен център за пореден път и т.н., д-р Пенчев направи необходимото, каза кога да отида на контролен преглед, кога ще сваляме конци. Искам чрез вас да изкажа и възмущение, и благодарност! Колебаех се дали да споделя, но търсенето на справедливост надделя в мен, защото с нашето мълчание и пренебрегване на тези дребни неща се случва дотам, че децата ни, децата на България си отиват някъде по света!

Споделям го от собствен опит и двете ми деца напуснаха България! Щастлива съм, че моята снаха реши да роди внучето ми в Англия. Тъжна съм, че дъщеря ми, която беше с мен, стана свидетел на това нещо, защото вече съм убедена, че и тя ще се замисли дали да се прибира в нашата прекрасна страна, тъй като и тя е омъжена и живее в Лондон! Дълго се чудех дали да споделя случая си, или не, но реших, че не бива да се мълчи!