СКАНДАЛ! „Да, България“ и Зелените оглавяват саботажа на референдума в Трън
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Приказките за уран тук, в Трънско, са измислици, казва Евтим Кръстев. Възрастният мъж е пенсионер отдавна, но е работил в мина “Злата” 10 години като подземен шлосер.
Той и неговите съграждани отново коментират оживено темата за рудника, за който дружеството “Евромакс сървисиз” представи инвестиционно намерение за 100 милиона лева. Идеята на фирмата е да възроди златодобива в мината – дейност, заради която Трън и околните села са процъфтявали от началото на миналия век до спирането на “Злата” през 1974 г. Ако инвестицията бъде одобрена, ще осигури близо 400 работни места в самата мина.
Затова тази неделя, 11 юни, тръначни ще отговарят на местен референдум на въпроса – “Против ли сте община Трън, чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и преработка на метални полезни изкопаеми”.
Много от живеещите още в града и околните села са наследници на миньори, а по-възрастните са работили в “Злата”. Те недоумяват как само преди година Общинският съвет е бил твърдо “за” възраждането на рудника, а днес се е стигнало до референдум със “завъртян” въпрос, на който отговорът с “да” всъщност означава против.
Евтим Кръстев (вляво) и Боян Дойчев са работили дълги години в мина „Злата“. Уран не са виждали, камо ли добивали. Със здравето винаги са били добре
Разказват, че през 2016 г. по къщите им започнали да обикалят емисари, които агитират против инвестицията. Основният им аргумент е, че покрай златото ще се вадят огромни количества уран и това ще “убие” Трънско. Повечето, помнещи мината, приемат това с насмешка, но по-младите вече са наплашени. Евтим Кръстев е от тези, които помнят.
“Много се злоупотребява с тези измислици. Идва преди няколко дни у нас едно момче-агитатор. Казва, че е от село в района. Аз там имам роднини и ходя често. Изобщо не го познавам. Тези хора лъжат, че са загрижени за населението и според мен са платени”, обяснява Кръстев пред екипа ни.
Боян Дойчев е на същото мнение. Работил е в “Злата” от април 1964 г. до 12 септември 1974, когато рудникът е затворен. След това, когато “Злата” е отворена от 1989 до 1991, за да се търси злато, отново е миньор там.
“Уран никога, не е имало. Лично аз отчитах добива на полезните изкопаеми. Уран нямаше и няма”, категоричен е Дойчев. Той и Кръстев си спомнят много добре и причината за спирането на работата на “Злата” – на социалистическата власт є се сторило нерентабилно от тон руда да се добиват 1.21 грама злато. Тогава и цената на благородния метал паднала доста и още залежи не били търсени. “През 64 г. се вадеха 3.74 гр. от тон руда. Залежи има още много”, казва Кръстев. Техният по-млад колега Георги Ралоев от село Ломница стои отстрани и се смее всеки път, като чуе “уран”. Той също е работил в мината. “Обиколете околните села. Всички са по над 90 години. Това дълголетие сигурно е заради урана. Относно тези агитатори срещу мината – никого не познавам, а уж са местни. Платени са – сто на сто”, заключава Ралоев.
Хора на Зелените и „Да, България”, които на парламентарния вот бяха в коалиция, масово са записани за участници в изборния процес на референдума на 11 юни.
Това показва решение на Общинската избирателна комисия относно разглеждане на списък на упълномощени представители на Инициативен комитет “България за Трънско”.
В документа, публикуван на интернет страницата на ОИК-Трън, веднага се вижда името на Петко Ковачев, свързан със Зелените. Освен него са записани Десислава Хурмузова от Националната контролна комисия на “Да, България”. Наред с нея са и Емил и Александър – синове на Емил Хурмузов, член на Националния съвет на “Да, България”. Красимира Величкова, участвала в други избори като наблюдател от името на Института за развитие на публичната среда, оглавяван от Антоанета Цонева, която също е в Националния съвет на “Да, България”.
В Трън си спомнят, че преди около година се появил Асен Велев, който през 2015-а бе кандидат за общински съветник от Зелените в Радомир. Именно той бе сред инициаторите на референдума срещу златодобив в Радомирско преди 3 г.
След намесата на Велев Общинският съвет в Трън започва да разколебава позицията си относно подновяването на работата на мина “Злата”.
През 2016 г. Общинският съвет в Трън подкрепи с декларация златодобива. След „зелената“ намеса позицията им се обърна на 180 градуса.
Местните са категорични, че агитаторите не искат да чуят експертите и само повтарят “Уран”. Ето мнението на ръководителя на групата, проучвала за уран преди 20 години – инж. Стефан Лазаров, който разказа фактите.
Златото ще се извлича с флотация. Ще се копае само в няколко малки участъка, където и преди е имало добив (виж картата– б.а.) и то не веднага – нашето инвестиционно намерение ще се реализира след години, заяви пред “Труд” представителят на фирмата “Евромакс сървисиз” ЕООД Елица Георгиева. Тя заведе екип на територията на мина “Злата” и показа на място плановете на дружеството.
“В средата на миналия век “Злата” е функционирала по възможно най-ужасяващият начин от екологична гледна точка. Тя е работела по цианиден метод (вкарвали са се химикали, за да се добие златото – б.а.). Дори в един момент не е имало хвостохранилище, а всичко се е хвърляло в реката”, обясни Георгиева. Тя разказа, че инвеститорът ще работи по метода флотация.
“Използват се реагенти в изключително ниска концентрация – на 1 тон скална маса се добавят по-малко от 600 грама. Те улесняват разтрошаването на скалата и след това помагат за отделянето на златото. За да се извлече то от рудата, която ще вземаме от тук, скалата се смила до пудра. Тогава се добавят вода и реагенти – последните представляват пенообразувател. Върху мехурчетата от пяната полепва ценният компонент. След това пяната се обира, защото в нея е останало златото, среброто. Концентратът няма да се обработва тук, а други предприятия”, каза Георгиева.
Мината не работи от години, но стара миньорска стълба показва, че някога тук е имало живот.
Виолета и Ивайло Димитрови посрещат екипа ни в къщата си в село Милкьовци – дворът е до самата концесионна зона. Виолета е внучка на Коста Гюров, работил в “Злата” още в началото на 20 в., когато мината е управлявана от английска фирма.
“Всички села и Трън са се издържали от рудника”, казва Димитрова и отпива от чаша с вода, преди малко извадена от кладенеца. “Идваха вкъщи миналата седмица. Казаха, че ще ни отровят с уран и ни дадоха агитационни материали”, казва Виолета и мъжът є потвърждава. “Ако имаше уран, щеше да се разбере отдавна”, казва Ивайло.
№11 е „Крушев дол“ – според инвестиционното намерение добивът ще бъде там и в няколко по-малки участъка, другаде няма да се копае. Противниците на мината твърдят, че ще се разкопае цялата концесионна площ (червеният контур) и така увещават хората да гласуват „против“ рудника.
