СКРИТИЯТ СМИСЪЛ в словото на Бойко Борисов, който не говори с думи, а с алегории
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Борисов агитира за Васил Терзиев, след като преди това агитира за Ваня Григорова, а още по-преди за Антон Хекимян.
Някои побързаха да го нарекат опортюнист или направо палачинка, но се объркаха. Попаднах на разяснително-интерпретативна критика във фейсбуците на ГЕРБ - всъщност ставало дума за „словесен код“, а ние сме твърде повърхностни, за да го проумеем.
Борисов, като семантик, а не буквалист, имал предвид точно обратното.
И наистина, комуникативният патос на речовия стандарт при него предполага разбиране по подразбиране. Гласувай за Терзиев, но - опа!, корабче плува ли, гласувай си за Ваня
Борисов не говори с думи, а направо с тропи. Даже с алегории. Казва едно, но да се разбира друго, даже трето. Третото би могло да бъде Хекимян, ако случайно бе останал в листите.
При импликатурата (скрития смисъл) изказът е формално нелогичен и противоречив (спрямо произнесеното с думи), като адресантът разчита предимно на интертекстуалността (по Умберто Еко) и активната роля на адресата, който не се възприема като пасивен приемник на информация.
Борисов не залага на готови лексикални схеми при изграждането на своите послания, а на самата употреба на езика в съответни ситуации и съответен контекст.
Той активира тезата, но има предвид антитезата, защото онова, което е изрекъл, няма никакво значение и не бива да бъде възприемано сериозно, доколкото е релация от импликатурата и кодирания скрит смисъл, който би могъл да е двоичен, троичен, многоизмерен…
Тоест, посолството трябва да чуе, че той подкрепя Терзиев, а електоратът на ГЕРБ – че подкрепя Ваня Григорова, макар че всъщност подкрепя Антон Хекимян, но на практика не му пука за никого от тримата, а само за него си и дали ще попадне в „Магнитски“. Ако, недай Боже, стане причина да се разтури „евроатлантическата“ сглобка...
Борисов е езическо божество в рамките на персонифицирания си култ и поклонниците ревностно се стараят да подклаждат суеверието си със стилистични фигури тип споменатата по-горе "импликатура".
Поклонниците отдавна са провидели десакрализацията на божеството, но се раздават със съзнанието, че без божеството се разпада цялата конструкция на сектата. И ни удавят в думи, думи, думи - думи уж със скрит смисъл, а всъщност без никакъв...
