Вход
София
Времето в София 5 o C

Скъпи късноантичи предмети влизат във фонда на Националния исторически музей (СНИМКИ)

Скъпи късноантичи предмети влизат във фонда на Националния исторически музей (СНИМКИ)

на 05.11.2018
7680
1
Скъпи късноантичи предмети влизат във фонда на Националния исторически музей (СНИМКИ)
Автор: ПИК
05.11.2018
1
7680

Пета поредна година екип на Националния исторически музей /НИМ/, под ръководстото на проф. д-р Иван Христов, проучва ранновизантийския град Хрисосотира, разположен на едноимения полуостров между градовете Созопол и Черноморец. 

Експедицията се осъществява със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ към Министерството на отбраната.

През месец октомври археолозите разкопаваха структури, разположени в западния сектор на обекта. При разкопките бе изяснена планировката на голяма казармена постройка /220 кв. м/, разположена в непосредствена близост до една от кулите на западната крепостна стена.

За първи път бе открит участък от южната крепостна стена. До този етап на проучванията не се споменаваше за наличието на такава стена и нейното съществуване бе игнорирано, включително и в публикациите за обекта.

Крепостният зид бе открит на южния морски бряг зад характерен скален пасаж, който изглежда е съхранил частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е запазена до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в пласт, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната епоха, както и от средните векове.

С откриването на този пасаж от стената се поставя и въпросът за оградената площ на Хрисосотира, за която до този момент се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. Според проф. Христов, с откриването на тази част от южната стена се доказва, че обектът е на площ около 100 дка.

Най-успешният момент от дейността на музейните археолози е разкриването на сграда /с работна номерация 18/ в близост до морския бряг, на крепостна стена и на т. нар. пристанищна зона. Тя заема площ от 83 кв. м. Характерното за тази структура е, че е затворен комплекс, некомпроментиран през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал масивен покрив.

Сграда №18, със своя непокътнат инвентар, може да бъде раглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, чието проучване предстои. Основание за тази теза са десетките цели и фрагментирани керамични съдове, складираните в северозападния ъгъл цели керемиди - за евентуален ремонт на покрива, откритите железни селскостопански инструменти и части от бронзов кантар. Внимателното разкриване на съдовете, макар в повечето случаи разстрошени от тежеста на рухналия покрив, позволява да се реконструира организацията на това помещение - на границата на късната античност и средните векове.

Предварителният анализ на керамичния материал подсказва, че в сградата са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Прави впечатление отсъствието на импортна керамика, с изключение на две северноафрикански амфори, тип Spatheion. Този тип амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през периода 602-615 г.

Доказателства за датирането на опожаравянето на сградата са три колективни монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са отлично запазени и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий.

От инвентара на сградата са открити и масивна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.

Най-късните монети, както и по-голямата част от тях, носят лика на император Ираклий и на неговия син Ираклий Костантин. Предстои внимателно почистване на бронзовите монети, на чиито реверси са изписани годините на властване на императора - обстоятелство, което позволява да определим по-точно горната хронологическа граница във функционирането на постройката.

Твърде вероятно е постройката, а от там - и цялото укрепено селище, да е окончателно опожарена по време на големите аварски и славянски нашествия срещу столицата Константинопол. През 613-615 г., както съобщава Изидор Севилски (VII в.), славините отнели от ромеите Гърция, т.е. европейските владения на империята. Според Георги Пизидийски (VII в.) славините вече започнали да кръстосват Егейско море.

Известно е, че през 619 г. славините проникнали чак до Дългата стена, като на връщане опустошили много селища в Тракия. Едва през 620 г. византийците успели да сключат мирен договор с аварите, което им позволило да хвърлят всичките си сили в борбата срещу персите.

Както често се е случвало през VІІ век, мирът се оказал краткотраен. През 626 г., по време на разгара на византийско-персийската война, Цариград бил обсаден от две страни от авари, прабългари, славини и перси. Военните действия продължили 10 дни, като този път голям брой славини се прехвърлили с лодки-еднодръвки в Златния рог и се опитали да атакуват града по море. Обсадата завършила без успех и съюзниците трябвало да се оттеглят.

Йоан Антиохийски пише по повод обсадата на Константинопол от 626 г., че хаганът на аварите „превърнал морето в суша“ чрез „разбойнически кораби”. През 70-те години на VII в. Византия отново владеела цялото черноморско крайбрежие, но засега липсват данни Хрисосотира да е бил населяван след славяно-аварските нашествия.

За разлика от други археологически обекти, Хрисосотира е ограден по целия периметър на полуострова, охраняван е целогодишно от лицензирана фирма, има видеонаблюдение, използват се и кучета.

Сподели:
Напиши коментар »
(1)
1
ДОБРИ ПОПАДЕНИЯ !!! БРАВО !!!!
Вашето мнение
Код за сигурност:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
Какво е мнението ви за протестите в България?
архив

Какво е пернишки бумеранг? Хвърляш чехъл, а жена ти се връща със салата и ракия.

няма нови новини
Днес: 344
hot
най-четени новини в момента
сега
2046
четат ПИК
сега
четат тази новина
x
ПЪРВО В ПИК TV: Вицепремиерът Каракачанов си тръгна от коалиционния съвет - лидерът на ВМРО безмълвен (ОБНОВЕНА)
x
Коледа чука на вратата - изберете подарък според зодията
x