ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Макар и към края на служебния мандат, просветният министър доц. Румяна Коларова се отчете с няколко стратегии, качени вчера на сайта на МОН. Едната от тях е за висшето образование, приета към края на управлението на кабинета "Орешарски". Служебният екип на МОН обаче е актуализирал и уточнил някои от промените, както и е направил план за действие с конкретни срокове кога точно ще се случат те, пише "Стандарт".
До 2 г. държавата ще спре кранчето на университетските специалности, които показват ниски резултати. За тази промяна се говори отдавна, но до момента нито един министър не посмя да облече в срок идеята, защото на практика тя ще доведе до закриване на специалности, а може би дори и на университети.
В плана за действие към Стратегията за висшето образование е записано, че до 2016 г. държавата ще спре да утвърждава приема в професионалните направления с най-ниски резултати. По този начин ще бъдат затворени специалностите-касички, които приемат студенти основно с цел набавяне на пари. При това промяната ще важи не само за държавните, а и за частните университети, защото кабинетът утвърждава и техния прием.
Съгласно стратегията, ще се промени и начинът, по който университетите получават парите си, като 60% от тях ще бъдат заради качество, а само 40 на сто - на калпак. В момента по-голямата част от субсидията на държавните вузове се формира на брой студенти, и около 10 на сто е за качество. С промяната, която започва още от следващата година, постепенно над половината субсидия ще започне да се формира на базата на реализацията на студентите - процент заети, както и началната заплата, с която стартират кариерата си. Един от критериите за качество ще бъде и съотношението брой кандидати - приети студенти в дадената специалност. Така вузовете, за които има най-голям наплив, ще получат по-високи субсидии към бюджета си.
Стратегията разделя университетите по две линии - правене на наука и специалности, които преподават. Според втората те ще бъдат многопрофилни университети и специализирани висши училища. Първата ще отдели група изследователски университети, които единствени ще имат право да получават субсидия за правене на наука. Тя ще се формира на базата на научните им резултати и публикации, но при слаби научни постижения ще бъде отнемана. Само те ще могат да обучават докторанти. Останалите вузове ще имат право просто да провеждат обучение, без да са задължени да осъществяват научна дейност. Техните преподаватели обаче ще имат право да се занимават с различни изследвания и да участват в чужди научни колективи. Ще има и минимални държавни изисквания за раздаване на научни степени и звания, каквито в момента липсват.
Друга новост е, че от 2016 г. един преподавател ще може да се брои в академичния състав само на едно висше учебно заведение при акредитацията му. Освен прекратяване на практиката с "хвърковатите" чети от лектори, това може да доведе и до закриване на специалности в по-малките или слаби университети поради липса на хабилитирани лектори.
Стратегията предвижда и преразглеждане на базовата субсидия, която се дава за отделните специалности, като се въведе нова методика за изчисляването на издръжката на студент. Младите хора пък ще бъдат стимулирани в университета с три типа стипендии.
Освен социални и такива за успех, каквито има в момента, ще се дават пари и за насърчаване на учащите с върхови постижения в съответната наука. Държавата обаче ще въведе строги контролни механизми, чрез които ще следи за прилагането на критериите при получаване на бакалавърска и магистърска степен във всички вузове. Публична тайна е, че в момента такива критерии липсват и по тази причина в различните университети завършват студенти с различно ниво на подготовката. За всяка специалност пък ще бъде създаден профил на компетентностите, който ще включва и меките умения на студента, които според работодателите в момента са доста проблематични.
