ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Налага се да разсеем някои заблуди.
Ако Борисов и ГЕРБ загубят, на власт няма да дойде БСП.
На власт идва Румен Радев.
А това е най-опасното.
Парламентарните избори на пролет може и да не излъчат правителство. Според прогнозите ГЕРБ продължава да е най-голямата партия, но дали това ще е достатъчно за мнозинство?
Единственият възможен коалиционен партньор на Борисов са Обединени Патриоти. Съмнително е обаче, че общите им гласове ще са достатъчни за съставяне на кабинет.
Какво следва?
Мандатът отива при втората партия – вероятно БСП. Какви са нейните възможности? Коалиция с ДПС, нищо повече. Слави Трифонов и Демократична България вече обявиха, че няма да се съюзяват с комунистите. Следователно червен кабинет, подкрепен от Сараите, също е утопия. Математически цифрите няма да са достатъчни.
Въртележката ще поднесе мандата формално и на Слави Трифонов, и на Христо Иванов, и на Патриотите. Резултатът ще е същият – няма да има избрано правителство.
По Конституция след провала на парламентарно представените сили президентът насрочва нови избори. И тъй като през годината предстои още един вот – президентският през октомври, парламентарните избори ще бъдат насрочени заедно с тези за държавен глава. Ще гласуваме „две в едно“ наесен.
В този период – от април до октомври, ще управлява служебен кабинет, назначен от Румен Радев.
А това означава реваншизъм, институционални и кадрови чистки, административен произвол, своещина, системен авторитаризъм. Опит за подмяна на демокрацията с едноличен режим.
Ясно е, че вариантът „служебен кабинет“ е последният спасителен влак за Радев, който е в публичен конфликт с БСП и Корнелия Нинова и най-вероятно няма да се ползва с тяхната подкрепа за втори мандат на „Дондуков“ 2. В същото време държавният глава е притиснат от прокурорски проверки - ако остане без имунитет, Гешев ще потропа на вратата му.
Чрез инструментариума на служебния кабинет Радев ще опита да изманипулира изборите в своя полза. Ползвайки апарата на МВР и министър-послушник тип Пламен Узунов.
Целта му е да спечели президентския вот, а на извънредния парламентарен да доминират близките до него извънсистемни и популистки формация на Слави Трифонов, Триото и Мая Манолова.
Важно е да се проумее, че Румен Радев не иска БСП във властта. БСП е пречка за неговите амбиции, пречка е и „родителката“ му в политиката Корнелия Нинова.
Радев е типичният Франкенщайн, който няма да се поколебае да унищожи създателите си.
Впрочем Радев е верен единствено на кукловодите в сянка – ГРУ, Кремъл, Решетников. И на ангажимента си към „Грипен“. Отвъд тях този човек няма скрупули, няма морал, няма ангажименти.
Радев тръгва по пътя на диктатурата от путински тип. Правителство на популисти, донимирано от неевропейски партии без история, идеология и класически прототипи, би обслужило идеално имперските му намерения в политиката.
След края на втория си мандат Радев предвижда да изгради авторитарна партия от типа на „Единна Русия“ и да управлява еднолично. Кабинет на Слави Трифонов, черепите и Мая Манолова ще освободи терена, ще дискредитира и дори сегрегира традиционните партии ГЕРБ, СДС, БСП, ДПС, които пропагандно ще бъдат артикулирани в обществото като „крепители на статуквото“ и „мафия“.
С идеята за „твърда ръка“ и „нов морал“ Румен Радев и прокремълският кръг до него ще преориентира външната ни политика от Запад на Изток. Ще суспендира международните ни ангажименти към НАТО и ЕС. Ще реанимира коминтерновската догма за общ фронт срещу капитализма.
Всичко това звучи тезисно, извадено от Оруел, но има реални проекции във времето напред.
Ако не внимаваме, ако не бдим.
Наистина е важно да се проумее, че най-голямото зло, персонификацията на упадъка е евентуално управление на Румен Радев, което да подготви още едни избори в рамките на същата година. Единственото противодействие на този сценарий е да се гласува масово за системни, проевропейски и доказано демократични партии с ясна идеология, програма, устав, членска маса, ръководство, намерения.
Партии, които представят визия на отечеството, а не улични погроми, омраза и фашизоиден терор.
Такива партии са ГЕРБ, СДС, ВМРО, НФСБ, БЗНС.
Чисто формално такива партии са и БСП и ДПС, доколкото все пак принадлежат към европейски семейства.
Такава партия не е мутрочалгарската „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, истинската патерица, скритото оръжие на Румен Радев.
Някой знае ли кой е в ръководството на тази партия? Някой чел ли е програмата й? Някой знае ли отношението й към ЕС и НАТО, към Истанбулската конвенция, към Македония, към еднополовите бракове? А чисто икономически – към плоския данък, към ДДС в отделните сектори на бизнеса, към социалната политика? Как възнамерява да проведе прехода от лева към еврото, с какъв екип финансисти?
Лозунгът „Да махнем Мутрата“ не е достатъчно основание, за да заявиш претенции към управлението на България. Кой идва после – новите „мутри“? Популистите-комплексари с маниакално его Радев и Трифонов?
Последно, но не на последно място, а на първо – да гласуваме масово за демокрацията, за да може да се състави правителство още през пролетта. Иначе влизаме в кремълския сценарий на сенките.
