Следващият икономически спад може да се конкурира с Голямата депресия и да изтрие 10 трилиона долара от активите на американските домакинства
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-големите икономики в света се разхождат по много тънък лед и нямат фискалните, валутните и извънредните инструменти да се борят със следващия икономически спад, пише британският писател и бизнес редактор Амброус Евънс-Причард в статия за британския вестник The Telegraph, цитира Фокус.
Цял списък с най-висшите кризисни ветерани се опасяват от една още по-необуздана депресия от рецесията на „Леман“, когато настоящото разширение на остаряващите се преобръща. Последствията за либералната демокрация са отрезвяващи.
„Нямаме способност да обърнем икономиката“, заяви Мартин Фелдщайн, председател на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ.
„Когато дойде следващата рецесия, тя ще бъде по-дълбока и по-дълга от предишната. Нямаме стратегия за справяне с нея“, заяви той пред The Telegraph.
Професор Фелдщайн, който е и бивш председател на съвета на икономическите съветници към Белия дом, описа един мрачен сценарий, по-близък до депресиите от 70-те години на 19-ти и 30-те години на 20-ти век, отколкото каквото и да е преживяване в поствоенната епоха.
Той предупреди, че десетилетието на изключително ниски лихвени проценти и валутни стимули от страна на американския Федерален резерв е принудил акциите на Уол Стрийт да поддържат нива на кръвоизлив, които вече не притежават връзка с историческите фундаменти. Цените на акциите неизбежно ще се сринат до земята.
Според професора, по време на следващия „мечи пазар“ – най-вероятно предизвикан от скок в 10-годишните доходи на министерството на финансите – съществува риск от разрив на 10 трилиона долара от активите на американските домакинства. Каскадните „ефекти на богатство“ ще изцедят икономиката на дребно с 300 до 400 милиарда долара на година, предизвиквайки рецесионните сили да метастазират.
„Фискалните дефицити се движат към 1 трилион долара и съотношението на дълга вече е два пъти по-голямо от преди едно десетилетие, така че има малко място за фискално разширение“, заяви той, говорейки в кулоарите на форума „Амброзети“ за световни въпроси.
Еврозоната е изправена пред дори по-лоша съдба, когато глобалният бизнес цикъл се преобърне, тъй като Европейската централна банка трябва тепърва да изгради буфери за безопасност срещу дефлационен шок. Наполовин изградената постройка на монетарния съюз почти гарантира, че всякакъв отговор ще бъде твърде малък и твърде закъснял.
„Европейците нямат фискален резерв. Те нямат нищо. Вие поне си имат своя централна банка и хазна във Великобритания, така че ще бъдете по-щастливи“, заяви той.
„Марио Драги ще бъде много щастлив, когато напусне ЕЦБ, защото не е ясно как ще се измъкнат от това, когато все още имат 0-процентови лихви. Те не могат да изиграят номера с евтиното евро отново“, поясни професорът.
Стряскащо е, че доходността на облигациите все още е негативна върху падежите за пет или повече години в Австрия, Белгия, Финландия, Германия, Ирландия и Холандия (макар и вече да не е така във Франция, което е интересно). Това е доказателство за дълбок структурен проблем.
ЕЦБ вече се ангажира предварително да държи своя референтен процент на минус 0.4 процента до края на 2019 година. Дотогава глобалната икономика ще бъде остро уязвима, тъй като хиперактивността от данъчните облекчения и разходите за инфраструктура на Доналд Тръмп ще изчезне.
САЩ навлизат в неясни и опасни води. Журито обсъжда дали може – в крайна сметка – да последва примера на Япония и да избута съотношението на публичния дълг към нивото на стратосферата (245 процента от БВП).
Разликата е, че японците са най-големите пестители и външни кредитори. Американците трябва да внасят капитал, за да финансират двойните си дефицити.
Чуждестранните инвеститори притежават половината акции на облигациите на американската хазна. Те няма да финансират балонни дефицити безкрайно. Професор Фелдщайн твърди, че американците ще трябва сами да покриват по-голяма част от товара и това ще „изтласка“ американските пазари за облигации, с ударни ефекти за акциите.
Оливие Бланшар, бивш главен икономист на Международния валутен фонд, твърди, че САЩ имат достатъчно буфери, за да се справят с една обикновена рецесия, но ще трябва да скъсат книгата с правила при един дълбок спад.
Докато листа с финансовия баланс на Федералния резерв вече е „плашещ“ с 4.2 трилиона, след предишните рундове на количествено облекчение, сега може да стигне много по-високо ниво. „Ако имаме нужда от него, тогава очевидно ще го удвоим и нищо ужасно няма да се случи“, заяви той пред форум на Федералния резерв в Бостън.
Бланшар поясни, че Федералният резерв може да купува акции. Банката на Япония вече го прави. Тя е най-големият притежател на борсово търгувани фондове на борсата в Токио. „Това може да свърши работа и дори още по-добра работа от закупуването на дълги облигации“, добави той.
Една нова криза може да разкрие друг огромен проблем. Конгресът на САЩ е завързал ръцете на американската хазна и Федералния резерв, пораждайки сериозни съмнения относно това дали властите могат законно да повторят кризисните мерки, които спасиха финансовата система през 2008 година.
Това, което спаси капитализма през 2008 година, бяха светкавичните ходове на Федералния резерв и американската хазна да заздравят пазарите за търговска хартия и обезпечените с активи пазари на ценни книжа, както и да спрат труса върху индустрията на паричния пазар. Това костваше 1.5 трилиона долара в спешни заеми, за да бъде прекратен порочният кръг. „Тези сили бяха критични за спиране на паниката през 2008“, твърдят те.
Често се забравя и че Федералният резерв спаси също европейската финансова система, когато глобалните пазари за финансиране на долара се свиха в дните след срива на „Леман“ и „АИГ“. Стана почти невъзможно да се просрочат доларови кредити за повече от три месеца. ЕЦБ и нейните служители не успяха да създадат долари, отчаяно нужни за подсилване на вътрешнобанковите пазари в Европа.
Федералният резерв отговори с ликвидни обменени линии в щатски долари към централните банкови връстници, премахвайки всички ограничения върху дивия уикенд на 14 октомври 2008 година.
Проблемът днес, е че Федералният резерв вече няма власт да прави това. Той има нужда от одобрението на министерството на финансите на САЩ и, съответно, на Белия дом.
Притеснителният въпрос е дали Тръмп ще откаже да „спаси“ Европа в случай на криза – задълбавайки в техния проблем – или ще се опита да използва тази огромна власт като лост за политически или търговски цели.
Накратко, вече не е ясно, дали има кредитор за краен случай, който да стои плътно зад доларизираната глобална финансова система и който е способен да реагира незабавно в случай на криза.
Гордън Браун предупреди през изминалата седмица, че липсата на глобална солидарност заплашва да остави една порочна ситуация, когато следващата буря удари. Почти всички политически оцелели от последната криза са съгласни с него.
