След главата на Дянков, народът ще поиска главата на Бойко

- Дали бушонът Дянков, който изгърмя днес, ще спаси правителството да не падне от власт, г-н Дайнов? - Не. Тази смяна е огромна стратегическа грешка на Бойко Борисов. Нека проследим последователността на събитията. Когато той загуби референдума, веднага хвърли две глави в тълпата, за да отвлече вниманието на хората. Сега обаче e отново уплашен от надигащата се вълна протести и хвърля последната възможна глава – на Дянков. Това е най-мразеният министър в България, съществувал някога. Хвърлянето на тази глава обаче няма да има никакъв ефект, няма да спре народа да протестира. Сега вече Бойко Борисов не разполага с глави, които да хвърля. А ако се наложи след Дянковата глава да хвърля още, кои следват? Остана само неговата. Той направи фаталната грешка да оголи своята глава. Единствената глава вече, която може да се търкулне, е неговата. - Може пък да поиска поста на Цветанов! - Да си представим какво представлява ГЕРБ и властта в момента. От вчера там са в паника. Някакви хора си събират куфарите, искат да бягат, други се ориентират кой ще е следващият победител, за да се присламчат към него, трети се опитват да изгорят всички признаци за своята някогашна принадлежност към ГЕРБ. В тази ситуация на уплах на всички етажи на ГЕРБ не виждам как Бойко Борисов ще се сблъска с другия силен човек в партията и властта. А ако се сблъскат – ще имаме предсрочни избори до 3 месеца. И тъй като не виждам как Борисов ще посегне на Цветанов, защото онзи веднага ще го „разпори” с контраудар, последната възможна и най-значима глава, която премиерът трябваше да пази до последно, е на Дянков. - Имаше ли въобще полезен ход Борисов след вдигането на цяла България в неделя на бунт срещу монополите, който прерастна в бунт срещу правителството? - От вчера Бойко Борисов няма полезен ход. Позволих си да споделя, че на 17 февруари ГЕРБ умря. Но допреди свалянето на Дянков все още имаше варианти, при които правителството да оцелее със сравнително достойнство до момента на изборите. Сега вариантът Бойко Борисов да си подаде оставка до изборите вече е много силен. Всичко това може да избуши до дни. - Тоест е възможно правителството да падне до броени дни? - Да, може да падне. Степента на паника у премиера ме навежда на мисълта, че всички ходове, които биха работили, в момента са безсмислени. Отговорността на Бойко Борисов, ако той притежава чувство за отговорност, е само една: да преведе България по мирен път до избори. Но мисля, че няма да се справи и с това. - Мирен път?! Предвиждате ли гражданските бунтове да продължат, не дай Боже да се случи нещо по-лошо? - Предвиждам да няма всеки ден бунтове по улицата до 7 юли, когато са изборите. Това е адски дълго време. Отговорността на Борисов е да вкара нещата в някакъв ред, да каже: „Тръгвам си, подавам оставка на правителството, ще работим само до изборите”. Това е неговото задължение – да предаде властта по един подреден начин. Това е най-мъдрият ход. Подозирам обаче, че няма да намери у себе си силите да направи дори това за своя народ. - Според вас какво ще направи премиерът? - Ще продължава да се паникьосва. - Как обаче ще постъпи? - Нямам представа. В главата на един паникьосан човек трудно се влиза, защото в нея няма причинно-следствени връзки, няма логика. Той е способен на всичко, дори на най-идиотските неща. - Да направим аналогия с падането от власт на Жан Виденов. Повтаря ли се този сценарий? - „Сценарий” не е подходяща дума, защото сценариите ги пишат, а сегашните бунтове тръгват от улицата. Не е баш същото, защото очевидно няма политическа партия, която да изведе страната по нов път. А по времето, когато падна Жан Виденов, все пак имаше СДС. И второто е, че бунтът на народа и въстанието на образованите хора за пръв път се раздели. „Зелените” протести и тези срещу сметките са си отделно. А щом е така, може да се получат ексцесии. Те, впрочем в неделя вече започнаха. Двата потока трябва да се съберат заедно, за да излязат към някаква перспектива. Тя може да бъде само политическа, друг е въпросът, че няма партия, която да е готова да свърши работата, която СДС свърши през 1997 г. Но може би в тия дни някоя партия ще стигне до кондиция да изведе нещата към политическо решение. - Казвате, че в неделя е бил краят на ГЕРБ. На ГЕРБ или правителството? - И на двете. ГЕРБ така и не стана партия. Това е струпване на някаква шайка във властта. Такива организации не могат да виреят в опозиция. Останат ли без власт – изчезват. Краят на властта на ГЕРБ означава и края на ГЕРБ. - Като имаме предвид миналото на Бойко Борисов, неговите познанства в престъпния свят, папките „Буда”, какво е бъдещето му извън Министерския съвет? - Бъдещето му сигурно е крайно неприятно. С такова внезапно падане от власт проблемът е следният – ако си поемал ангажименти към някакви хора, към които не би трябвало да го правиш, и не може да ги изпълниш, те могат да ти поискат сметка. Може да го направят по доста твърд начин. Нямам представа дали Борисов има такива ангажименти, но ми прави впечатление на човек, склонен да го направи. Затова бъдещето му е доста тревожно. Падането от такава висота при всички случаи е разгромно.