СЛЕД КАЗУСА С ГРАЖДАНСТВОТО НА КИРО: Ето защо Андрей Гюров НЕ МОЖЕ да бъде служебен премиер
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Макар през седмицата президентът Илияна Йотова да получи от петима души съгласие за поста служебен министър-председател, кандидатурата на един от тях е практически и правно проблематична заради висящия съдебен казус, свързан с отстраняването му от поста подуправител на Българска народна банка.
Въпреки че на ППДБ много да им се иска бившият ми депутат Андрей Гюров да оглави поредното служебно правителство, Гюров е с най-нищожните шансове сред всички заподозрени от Домовата книга, категорични са специалисти по конституционно право и вещи в политическите процеси по високите етажи на властта.
Казусът с Гюров датира от 2024 г., когато той бе отстранен от поста си, заради решение на Антикорупционната комисия за несъвместимост. Причината бе, че се е забавил с излизането от управата на няколко дружества - прави го 4 месеца след избирането му за подуправител на БНБ от Народното събрание.
Отстраняването на Андрей Гюров стана предмет на съдебно оспорване. Окончателно решение по казуса обаче все още няма, защото се чака становище от Съда на Европейския съюз. Кога той ще се произнесе - един Господ знае! А докато това не се случи с окончателен акт, казусът остава "висящ" - термин, който в правния и политическия контекст носи сериозни последици.
Именно в това се крие основният проблем. По презумция назначаването на служебен министър-председател предполага безупречен институционален статус и липса на всякаква правна несигурност около кандидата за поста. Най-малкото защото всеки служебен министър-председател е не просто политическа фигура, а гарант за нормалното функциониране на държавата в преходния период до провеждането на новите предсрочни парламентарни избори и сформирането на редовно правителство.
В този ред на мисли евентуален избор на лице със съдебно нерешен спор относно заемана висша публична длъжност би създал на първо място риск от оспорване на легитимността на самото назначение. А от него и легитимността на целия служебен кабинет и всички негови действия или актове. Самият факт, че Гюров все още е в процедура по изясняване на казуса, е достатъчно основание да постави под въпрос целесъобразността на подобен избор и последиците, които би повлякъл след себе си той.
От друга страна евентуалното назначение на Андрей Гюров би предизвикало и институционално напрежение между изпълнителната власт и съдебната система;
прецедент, при който правната несигурност се пренася в най-високото ниво на изпълнителната власт.
Като цяло ролята на служебен премиер е да донесе стабилност, предвидимост и минимизиране на конфликтите до провеждането на изборите. Тъкмо от тази гледна точка фигура, около която вече съществуват спорове - институционален и правен, няма как да бъде неутрален арбитър.
Ето защо докато съдебният казус около отстраняването му от БНБ не бъде окончателно решен, подобно назначение би било свързано с прекомерен риск - както за държавните институции, така и за общественото доверие в тях.
"Макар и на Андрей Гюров да не му е прекратен мандатът от НС като подуправител на БНБ, той не би могъл да заеме длъжността служебен министър-председател най-малкото защото е прекъснато изпълнението на неговите функции и освен това има неопровержими доказателства, че той е в несъвместимост на мандата, което води до предсрочно прекратяване на неговите правомощия", коментира преди дни преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.
"Не разбирам и още нещо. След като Гюров обжалва решението на ВАС, защо се съгласява да приеме поста на служебен премиер. Законът на БНБ е категоричен по казуса - "В случай че управителят или подуправител е изразил изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, същият подава оставка". (чл.13 ал. 5).
Смятам, че ни беше достатъчен случаят с Кирил Петков, който беше назначен за служебен министър с двойно гражданство и след това указа на президента Румен Радев беше обявен за противоконституционен. Това бе първият за 35 години президентски указ, обявен от КС за противоконституционен. Не виждам защо да експериментираме "с особеното" положение на Андрей Гюров. Не е необходимо да настъпваме два пъти мотиката!", добави той.
