ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди известно време моят колега в парламента Георги Марков изригна със специално интервю за агенция ПИК, призовавайки премиера Бойко Борисов едва ли не с иначе желязната си ръка да спаси и преобрази футболния Левски. С този апел не му направи добра услуга. Не е работа на министър-председателя да спасява който и да е футболен отбор. Ако трябва да помага на родния футбол, премиера като доказан държавник трябва да помага на всички, независимо на кой тим е привърженик.
Левскар съм трето поколение, а още две имам зад гърба си, син и внук. В нашия род когато се роди дете независимо от полът му, преди да каже мама казва Левски!
И в комунистическия режим трудно ставахме шампиони, но винаги се борихме до край за отличието. Няма да забравя божествения мач на 17 ноември 1968 г., когато на националния стадион "Васил Левски“ победихме "червените“ с резултат 7:2, а на другия ден в Гърция официоза гръмна на първата си страница: "В България опозицията разгроми армията“. В същата онази зима Политбюро на ЦК на БКП обедини Левски с отбора на милицията Спартак, за да се подиграе онази власт с отбора на народа.
Дойде демокрацията. Левски бе върнал вече името си и няколко години под ръководството на Васил Методиев – Шпайдела мачкаше всички наред в шампионата с родни футболисти и всички до един рожби на "синята“ школа...
Следващия голям син отбор бе по времето на Мъри Стоилов и Наско Сираков, когато първия български отбор прекрачил в груповата фаза на Шампионската Лига бе именно Левски. И до там. В последното десетилетие любимият ни отбор се превърна в непрекъсната болка за "сините“ ни сърца. В един момент тъкмо щяхме да станем шампиони, за да ги успокоим макар и мимолетно, взехме че си вкарахме един самоубийствен автогол срещу Славия и вече десет години сме ни живи, ни умрели. Миналата година пак "белите“ ни взеха и уж сигурната ни купа на страната, та хептем ни довършиха...
Днес си позволявам да попитам: "Докога ще търпим това безвремие с Левски, приятели? Още колко години ще носим горчилките в душите си? До кога ще сме снизходителни към онези които ни ги причиняват? Какво от туй, че поредица ръководства на отбора демонстрират "синя“ съпричастност? Истина е, че и преди, и сега Левски значи Свобода, но свободата без Победи не струва пукната пара.
Тези дни се създаде уникална възможност най-накрая Левски да се вземе в ръце. Този миг не трябва да се пропусне. Действащият треньор Стоянович е с договор до края на сезона, т.е на изживяване до лятото. Той няма никаква мотивация да мисли в перспектива. Освен това от пролетта е назначен за старши-треньор на националния отбор на друга държава. Веднага става ясно, че работата му в Левски става абсолютно протоколна. Самия син клуб ще бъде докрай демотивиран и дезорганизиран, впрегнат в излишни експерименти. В същото време синьото сърце Мъри Стоилов си тръгва от Казахстан и е свободен от нови ангажименти, синият лъв Наско Сираков също е свободен.
Не е ли дошло времето тези доказани "сини гладиатори“ да застанат още сега в началото на пролетния сезон начело на "Синята лавина“.
Да, тази година поради управленска неадекватност отново бяха пропилени всички шансове за какъвто и да е успех. Но за следващия сезон ще има време да се вземем в ръце, да изградим отбор. Можем да стартираме подобаващо поне в Лига Европа.
Ако възродим гения и на синята детско-юношеска школа, няма как да не стигнем отново след години до европейската шампионска сцена. В Левски трябва да играят футболисти, които не просто носят показно Гунди на сините фланелки, а го възкресяват с играта си за нови и паметни сини победи - така, както скандират левскарите: "Сърце, душа, за Левски София".
Г-н Русев, ако обичате Левски, това е единственият Ви шанс да му помогнете. Стига безплодни експерименти. Или помогнете, или по добре си вървете. Никой освен Бог и истинските левскари не е по голям от Левски.
*Спас Гърневски е депутат от ГЕРБ и бивш кмет на Пловдив
