Смешен плач

Стрелбата пред Съдебната палата показа, че родната мафия е най-силната институция в държавата

Златомир Иванов, известен като Златко Баретата, беше прострелян пред Съдебната палата в центъра на София. Стана, докато изкачваше стълбите на централния вход на сградата, за да се яви на продължаващото срещу него дело за организиране на престъпна група за разпространение на наркотици и убийство. Десет дни преди това, отново в центъра на София, в зала 3 на НДК, Октай Енимехмедов се приближи на сантиметри до един от най-охраняваните хора в държавата Ахмед Доган и насочи пистолет срещу него. Вътрешният министър Цветанов определи нападението като „инцидент“ и ни успокои с намека, че подобно нещо може да се случи на всеки. От думите на Цветанов разбрахме, че подобни ексцесии са нещо като природно явление, срещу което държавата и системата за сигурност са безсилни. По същия начин премиерът Борисов опита да коментира покушението срещу Златко Баретата. Веднага след поредната стрелба в центъра на София, пред представители на Американската търговска камара, с които във вторник имаше среща, премиерът заяви, че ако Баретата си бил стоял в ареста, атентатът нямало да се случи. Той каза още, че подобни покушения имало навсякъде по света и някои от тях дори били успешни. За де не стане някакво объркване, ще уточня, че подобни покушения има навсякъде по света, където държавата не е способна да се справи с престъпността. Не съм чул някой да е бил прострелян пред съдебната палата в Брюксел, Амстердам, Лондон или Париж. Казано накратко решението, което предложи във вторник министър-председателят, е следното - къде що има човек в България, по-добре да влезе в ареста, за да не му се случи нещо лошо навън. За да аргументира тезата си, Борисов обвини законодателството за това, че Баретата бил на свобода. Той се надявал да бъдат извършени законодателни промени, които да не позволявали осъдени на първа инстанция да бъдат пускани под домашен арест, особено когато ставало въпрос за организирани престъпни групи. В тази връзка искам да припомня нещо, което премиерът може би е забравил. Законодателните промени, в който и да било закон, се осъществяват от Народното събрание. Същото Народно събрание, в което ГЕРБ от почти четири години имат пълно мнозинство. Борисовото Народно събрание за последните четири години намери време да извърши стотици глупости и да прокара десетки лобистки законодателни промени в най-различни сфери на икономиката, които обогатиха напълно незаслужено близки до властта фирми. Искам да кажа, че ако Борисов днес твърди, че неговото законодателство е виновно за провала му с борбата с организираната престъпност, то трябва да знае, че обвинява главно себе си, юридическия си корифей Искра Фидосова и незабравимия си заместник и главен борец срещу престъпността Цветан Цветанов. От 12 години в българските телевизори се разхожда един видимо объркан човек, който хленчи от сутрин до вечер, че някой му пречи да си свърши работата. През останалото време играе футбол или прелита над бедните български градове и села с хеликоптер. От непрестанните скандали и абсурди, които се случват в живота ни през последните години, сякаш забравихме, че същият този човек, в продължение на четири години - от 2001 до 2005-а, оправдаваше всичките си провали като главен секретар на МВР със законодателството, с прокуратурата, със съда и дори с тогавашния вътрешен министър Георги Петканов. Забравихме, че докато този човек се представяше за най-големия експерт по сигурността в държавата и управляваше всички служби в МВР, в България се случиха около 40 показни убийства и нито едно от тях не беше разкрито. И за да не му се пречи, през 2009 г. този човек получи пълно мнозинство в Народното събрание, стана министър-председател, назначи еднолично и самоволно всичките си министри, а малко след това овладя прокуратурата, съда, президентството и една не малка част от медиите. Днес Бойко Борисов управлява България еднолично, безконтролно и напълно неадекватно. Ще припомня, че през 2009 г. настоящият премиер не беше избран, за да реже лентички и за да спи при връчването на Нобеловите награди. Той беше избран заради едно съвсем просто и ясно обещание – че ще се справи с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Надеждата на мнозинството от българските граждани, които бяха подведени да гласуват за него тогава, беше, че когато няма кой да му пречи, Борисов ще си свърши работата. Вече сме 2013 година. Всеки ден в новините ни съобщават как неизвестен извършител е обрал банков клон или как въоръжен мъж е нападнал магазинерка и й е прибрал оборота. И ако тези неща се чуваха и преди Борисов да бъде избран за премиер, то във вторник, за пръв път чухме как снайперист е стрелял по знакова фигура от подземния свят пред Съдебната палата в центъра на София. Това не го бяхме чували нито при Костов, нито при Сакскобургготски, нито при Станишев. На четвърта година от мандата на Бойко Борисов организираната престъпност е много по-силна, отколкото беше преди това. Със стрелбата пред Съдебната палата престъпността ни показа, че в началото на 2013 година българската мафия е най-силната институция в държавата, а Бойко Борисов е най-слабият премиер от времената на Жан Виденов досега. Тук ще направя уточнението, че за разлика от Борисов, Виденов беше честен човек. Добрата новина е, че експериментът „Борисов“ ще свърши през лятото. Обърканото поведение на премиера от последните дни показва, че дори и на него му е ясно, че ще загуби изборите. Лошата новина е, че щетите, които Борисов нанесе на българската държава през последните четири години, ще бъдат плащани от всички нас.