"Смъртта не е краят": 55-годишната днес Ингрид си спомня как умира, когато е на 3
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Малко преди да навърши 3 години, 55-годишната днес Ингрид Хонкала от Колумбия пада в резервоар за вода и едва не се удавя.
Тогава тя има преживяване, близко до смъртта – учените го описват като изключителна мозъчна активност при изключителни обстоятелства.
Самата Ингрид Хонкала днес също е учен, сигурна е, че е преживяла нещо изключително дълбоко.
Тя ясно си спомня момента, в който се дави - страха си от това, че не може да диша. Паниката. Непрогледния мрак.
„После видях мехурчета, обградени от светлина. Изведнъж бях издигната от цветя, които цъфтяха сякаш от нищото, и отнесена към мека, успокояваща светлина. Паниката изчезна и беше заменена от всеобхватно чувство на мир и тишина“, разказва Ингрид пред New York Post.
Тя вижда малкото си, безжизнено тяло да се носи във водата.
„В този момент вече не се чувствах като дете в тяло, а като чисто съзнание, поле на възприятие и светлина. Нямаше усещане за време, нямаше страх, нямаше мисли. Чувствах се напълно слята със самия живот. Сякаш границите, които обикновено усещаме, се бяха разтворили“, споделя жената.
Големи резервоари за вода като този, в който пада Ингрид Хонкала, са често срещани в много южноамерикански домакинства по онова време.
Те често били лошо обезопасени. В случая с Ингрид имало и момент на невнимание.
Детегледачката ѝ не забелязала нищо, слушала радио в друга стая. Майката на Ингрид е тази, която вижда борбата за живот на дъщеря си точно навреме и я „съживява“.
Ингрид Хонкала оцелява след падането си във водния резервоар без никакви трайни последици.
По-късно тя става учен в НАСА, а също така работи за ВМС на САЩ.
Преживяването ѝ, близко до смъртта в ранното детство я преследва психически и до днес, но десетилетия наред не може да говори за него.
Страхът ѝ е твърде голям, че никой няма да повярва на разказа за преживяването ѝ, близко до смъртта, че той ще бъде отхвърлен като сън или халюцинация.
На почти три години детето все още няма стабилна памет. Но все още е възможно формиращите преживявания да бъдат запечатани в паметта.
Хора, които са били между живота и смъртта, често съобщават за преживявания като тези на Ингрид - виждане на ярка светлина или спиращи дъха пейзажи.
Преживяванията, близки до смъртта не могат да бъдат генерално обяснени научно, въпреки че съществуват текущи теории.
Тези теории се фокусират върху това кои мозъчни и съзнателни процеси в екстремни ситуации биха могли да генерират или съпътстват подобни преживявания.
Хонкала разказва също, че е била на косъм да умре още два пъти - на 25 години при тежка катастрофа с мотоциклет и в началото на 50-те си години, когато кръвното ѝ налягане е спаднало опасно ниско по време на операция.
И двата пъти е изпитвала същия мир, тишина и чувство за разширено съзнание, както когато е била малко дете.
Днес тя вече не работи като учен, а като духовен ментор, който подкрепя хора, които са имали подобни преживявания.
Ингрид също така се стреми да облекчи страха на хората от смъртта. Едно от най-важните ѝ послания е „Смъртта не е краят на съществуването ни“.
