София била на косъм от отравяне със смъртоносния плутоний 239, властите крият
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди 31 години София едва се разминала с катастрофално разпространение на радиоактивния елемент плутоний 239 заради грешка в лабораториите на БАН. За мистериозния инцидент разказва Вера Михайлова, която тогава работи в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Тя е доктор на науките, ст. н. с. по химия, II степен, специализирала е в атомния център Токаймура, Япония, работила е 6 години в център за ядрени изследвания в Дубна, СССР.
През март 1983 г. в лабораториите на БАН били отчетени високи нива на радиация. Първоначално доктор Михайлова и колегите й решават, че става има дума за техническа грешка в отчитането на данните.
След като се установява, че проблемът не е в машините, тръгва разследване.
"Една колежка, Елена Антонова, която работи в експерименталния реактор, се обади и ми каза, че уранът, който тя се опитва да разтвори, не се разтваря. Така се разбра, че проблемът е точно там и тя е работила не с уран, а с плутоний 239", разказва доктор Михайлова, цитирана от "24 часа".
"Щом се разбра какво количество е разтворено, и то в обикновена камина, без да се вземат предпазни мерки, стана ясно, че там, на мястото, нивото на радиация е надминато - от порядъка на 1800 пъти е надхвърлена нормата за радиоактивност", допълва тя.
Оказва, че колежката й Вера Антонова, без да знае с какъв елемент борави, прави опита с "голи ръце". Имала е плутоний 239 по косата, по тялото, намерили са дори във фризьорския салон, който посетила след това. По-късно я изпращат на лечение в секретната Болница №6 в Москва, в която три години по-късно лекуваха и облъчените от аварията в Чернобил "ликвидатори".
Въпреки сериозността на инцидента - данни за него, липсват напълно.
"Не намерих нито една буква за този доста голям инцидент", подчертава доктор Михайлова.
"Трима колеги повдигнахме въпроса - Васил Гаджоков, Володя Пенев и аз, свикваха се комисии, на които обаче ние тримата не бяхме допуснати. Ставаше въпрос за абсолютно невежо боравене с този изотоп. Не мога да си обясня как не са се сетили - това е липса на опит и невежество, защото още щом са погледнали контейнера, е трябвало да разберат, че това не е уран. Някой го беше поръчал този плутоний 239, вероятно за някакви експерименти", коментира тя.
Много трудно, но успяват да уредят среща с тогавашния министър на енергийно-суровинните ресурси Тодор Божинов. На срещата присъства и шефът на Комисията за използването на атомната енергия за мирни цели при Министерския съвет Иван Пандев, както и директорът на техния институт акад. Христо Христов. Казват им - никакво водене на протокол и без право да се изказвате втори път.
Плутоний 239 е изключително опасен за човешкия организъм, нищожни количества от него са смъртоносни, алфа-частиците от изотопа предизвикват разрушаване на клетките. Само 27-милионни части от грама са достатъчни, за да предизвикат рак на белите дробове. Ако плутоният проникне в организма чрез устата и стомаха, той попада в кръвообращението и се натрупва в черния дроб и костите. Поразеният човек е застрашен от левкемия, рак на костите и черния дроб.
Плутоний 239 е толкова опасен, че дори и в най-елементарните справочници пише, че ако не успеете 5-10 минути да свалите замърсяването с дезактивиращи средства,
трябва да се реже замърсената тъкан, посочва доц. Михайлова.
"София беше заплашена, защото започна миене на помещението при реактора - мие се с голи ръце, второ - водите се изхвърлят в тоалетната и наши колеги бяха измерили на изхода на канализационната тръба към тогавашния бул. "Л. Живкова" плутоний 239. Това влиза в почвата и се разпространява навсякъде, ако не се вземат мерки", казва доц. Михайлова.
Тя самата не е имала опит за работа с този изотоп, затова предлага да се повика екип от Дубна, който да помогне при чистенето.
"Когато се разприказвах за опасностите, започнаха да ме смятат едва ли не за враг. Някои колеги дори не ме поздравяваха по коридора, за всеки случай..." Зам.-шефът на института дори измърморил, че ако гръмнат Би Би Си и "Свободна Европа", тогава ще разберат за какъв инцидент става въпрос...
"Много късно през нощта чухме по радиото, че в Швеция са засекли радиация. И макар че ние бяхме с такава професия, не можахме да предвидим, че радиоактивният облак ще достигне толкова бързо до България.
Когато отидох на работа, при мен в лабораторията дойде един човек с униформа, със синя шапка, представи се, че е от УБО, и попита:
Кажете какво да правим с кравите? Попитах - какви крави.
А той обясни: имаме стадо, с това мляко се хранят хората от политбюро и от ЦК.
Виждате ли, те се грижат вече за кравите, а не се съобщава на хората в България за опасността. В нашия институт по ядрени изследвания веднага излезе заповед на директора, че се забранява и не може да има никакво разпространение на никакви данни извън института и че ако това се случи с някого, той ще бъде санкциониран. Чудовищна история.
