София - мой малък Ню Йорк или как софиянци се литкат по либерални обещания от неможачи

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Така им се пада на онези от Ню Йорк. Няма само софиянци да се литкат по либерални обещания от неможачи. След като Зохран Мамдани стана първият кмет на Ню Йорк, който се закле при встъпването си в длъжност в Корана, а не в Библията, дойде ред на „приятните“ изненади за нюйоркчани. Меко казано, обещанията на Мамдани, че ще направи автобусите и метрото безплатни, отстъпиха място на суровата действителност. А простичката истина е, че Зохран нагло излъга населението на мегаполиса предизборно. Сега Ню Йорк Сити вече официално обяви, че повишава цените на билетите за метрото и автобусите до 3 долара.

Всичко това да ви напомня нещо? Ако не ви напомня, означава, че сте напушени джензита, които протестират за ланшния сняг, но не им пречи да живеят заринати до главите с боклуци, а при всеки дъжд реките да влачат умрели плъхове и мръсотия, каквато може да се види само на екскурзия в Индия. Иначе няма да правя изследване кои са по-големите малоумници – тези, които гласуваха за кретена в Ню Йорк, или тези, които гласуваха за кретена в София. Бедствието е международно… С тази разлика, че ние имаме поглед отвисоко на всичко, защото Летящата Козила на ПП-ДБ-то ще мине с 200, яхнала метлата, докато Васил Терзиев, нахилен до уши, се е настанил при приятелката си Лора Крумова и ни обяснява, че трябва да събираме боклука разделно. В този ред на мисли се чудя кого да попитам ще поставят ли отделни контейнери за политически боклук в нашата столица?

Ивайло Мирчев да не се обижда, ама сериозно съм притеснен за душевния му мир и въобще за общото му състояние. Преди няколко дена гостува в студиото на „Още от деня“ по БНТ и оттам директно ни заповяда, че за да са честни изборите, под честни избори разбирайте най-малко 120 мандата за ПП-ДБ, както преди това ни заръча Асен Василев, трябва да гласуваме с машините мадуровки. Признавам си, че директният изказ на Мирчев не ми допада. Идва ми малко хард. Съвсем друго е усещането, когато Кирил Петков каже: „Да правим ала-бала с президента“. Има една ненатрапчива загадъчност с лек политически елемент. Лирическият герой, който е едновременно и разказвач, ни кара да се почувстваме като зрители на представление на илюзионист, който може да ни направи невероятни фокуси. Такива фокуси, че дълго да се питаме откъде ни е дошло. И успоредно с това разказвачът – лирически герой, да ни се усмихва загадъчно.

И накрая – нека преместим разказвача в най-важния кабинет на „Дондуков“2, обитаван от президента Румен Радев. Едни го харесват и описват като единствения спасител на нацията и борец срещу корупцията, а други го наричат зелен чорап и виден схемаджия, подчертавайки пътя на копринката, който водел към президентството. Разказвачът е в кабинета на държавния глава, защото от него в момента на практика зависи следващата криза да не удари като мокър парцал обикновените хора. Държавата има нужда от сигурност, бюджет и от посока на движение, каквато този парламент очевидно няма да осигури. След като всички партии единодушно декларираха, че искат предсрочни избори, нямаме основание да се съмняваме, че връщането на мандатите не би трябвало да отнеме повече от 5 до 8 дена. Какво кара Радев да се мотае, държавническо ли е подобно поведение, или става дума за умишлено протакане, за да си стяга недоправената партия. Все пак някой трябва да се сети за какво е получил вот на доверие от гласоподавателите, нали?

Иво Димитров, в.Филтър