ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди избори социологията се превръща в свещена реч, пророчество от ранга на библейските, произнасяно от телевизионния амвон с подобаваща на случая сериозност и усещане за сакралност.
Но като всяко пророчество, тя е обтекаема и манипулативна, лесна за тълкуване точно толкова, колкото и черния дроб на заклания пред Тангра бял вол.
Нека бъдем еретици за кратко – да погледнем зад олтара на Светата социология и да поразкрием малко от тайнствата на жреците.
Какво означават прогнозните проценти на кандидатите и защо настават писъци за разлики, измерими със статистическата грешка?
Социолозите принципно имат задача да подберат групи от населението, отговарящи на стандартния профил на всички гласоподаватели. Примерно, в България живеят 2 милиона пенсионери. Те съставят 1/3 от гласоподавателите. Това означава, че от 1000 интервюирани около 333 трябва да бъдат пенсионери. Жените в тази възраст са с около 2/3 повече от мъжете. Това означава, че от тези 333 души 2/3 трябва да са жени. Повечето пенсионери живеят в малките градове и селата. Това означава, че поне 60% от интервюираните трябва да отговарят на това условие. Отчита се и процентът пенсионери в различните райони на България.
Да си представим сега как се случва изследването. Принципно сериозните социологически проучвания са на терен, тоест – интервю на живо. Представихте ли си как агенциите пращат анкетьори в село Сусурлево? Представихте ли си как тези анкетьори подбират баба, която отговаря на точните условия от целевата група? И аз не успях.
Изследванията са скъпо нещо. А всичко това са разходи. Анкетните карти всъщност най-често са от типа „затварям очи и се поставям на мястото на бабата“. Това само при условие, че изобщо има някой, който да си играе да ги попълва.
Но все пак има сериозни социолози, които пращат анкетьори, ако не в с. Сусурлево, то поне в Полски Тръмбеш.
Хайде пак да си попредставяме. Застава анкетьорът пред бабата и задава „отворен въпрос“. Той звучи така: „За кого ще гласувате?“. Няма подсказки, няма познати абревиатури, бабо, мисли сама. Бабата мисли, че й загаря бобът. Отговаря: „Бе за Бойко ще гласувам, айде, че имам работа“. Или за Станишев - който й дойде пръв като асоциация с боба.
Дотук имаме първа фаза на проучването. Бойко (или Станишев) са реализирали стабилен процент от разпитаните. Дядото от съседното градче обаче категорично заявява „Няма да им гласувам на тези, всички са маскари!“. Той влиза в процента негласували.
И идва време за тълкуването. От 1000 интервюирани, 30 процента са казали, че няма да гласуват (реално половината от тях всъщност ще гласуват, а половината от тези, които са обявили готовност да дадат своя глас, ще отидат за гъби).
В изборния ден пред урните отиват не 6 милиона, а около 2,5 милиона души. Автоматично 18-те средни процента за ГЕРБ стават около 39% от гласувалите. 17,5-те процента за БСП обаче стават около 35. 3% вече не са статистическа грешка.
Ниският процент на ББЦ, примерно, вече не е нисък - около 6 % от всички гласоподаватели, а е напълно приличен – 15% от гласувалите.
Но шаманите са свършили работата си – публикувайки изследванията си, са отказали повечето хора да гласуват за уж малките партии, за да не им изчезне гласа. Бабата, като е дошло време да отиде до урните, си е казала: „Дай да пусна за Бойко верно, щото другите я влязат, я не, виж социолозите кво казаха“. И дори не се е сетила, че социолозите всъщност са прогнозирали дали ще й загори боба, а не какви ще са резултатите от проучването.
Социологията е наука за обществото – това означава и името й. Как да очакваме научен подход към нещо несъществуващо у нас? Да живее шаманизмът!
