ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Патрисио Арагонес беше одрал кожата на Генерала. Изглеждаше като съвършен негов двойник, само линията на живота върху дланта му свършваше внезапно. Бяха го хванали в измама и вместо да го накаже, Генерала реши да го използва като свое второ "аз", пращайки го там, където за самия него е опасно или пък му е скучно. Патрисио се справяше блестящо, но често му се случваше да казва не онова, което оригиналът мисли. Постепенно всички в Макондо привикнаха да чуват от Генерала днес едно, а утре - съвсем друго. Неслучайно зодията му е Близнаци, а не Близнак, търсеха обяснение и своите, и чуждите. Щом са двама, макар и в една кожа, няма как да не надделява мнението ту на единия, ту на другия.
Миналата година Патрисио предложи да се вдигнат предизборно доходите. Почти цял мандат не бяха мръднали дори със стотинка, хората щяха да бъдат доволни и от минимално повишение. А пари имаше - все още не бяха опоскали напълно резерва, оставен от предишните, пък и няколко милиарда нови заеми бяха изтеглили. Генерала обаче смръщи вежди. Много по-евтино щеше да му излезе да спечели изборите, като напечата бюлетини, а не като вдига доходите. Няколко пъти го бяха правили, щяха да успеят и сега. А парите ще вложи в пътища и строежи, та да има нещо и налице, и под масата.
При бунтовете срещу правителството обаче Генерала послуша Патрисио и бързо хвърли оставката си. Имаше почти животински инстинкт за оцеляване. Усещаше, че ако работи няколко месеца при пълни с демонстранти улици, на изборите щеше да капитулира. Пък и, макар външно да не показваше, си даваше сметка в какво положение е страната. Трябваше му буфер, върху който хората да стоварят отговорността, и това можеше да бъде служебното правителство. А после той щеше да се появи като спасител и с помощта и на печатницата да се върне на бял кон.
И Генерала спечели изборите. Но не с толкова, с колкото искаше. Арестът на незаконните бюлетини му попречи да грабне абсолютно мнозинство. И, макар и пръв, се озова в опозиция. Това го уязви жестоко. Бяха го улучили не в сърцето, а още по-лошо - в същността. Със зъл почерк бяха надраскали всичките му юнашки сънища. С гордостта му се бяха подиграли. Бяха проболи мечтата му хората да го сочат като своя избавител. И Генерала се разлюти, както никога дотогава. Протести, блокади, вотове, бойкоти, какво ли не опита, но нищо не помагаше, правителството стоеше невъзмутимо. Това до такава степен го вадеше от равновесие, че дори Патрисио Арагонес не смееше да му опонира, а се стремеше да запомня и повтаря думите му, когато го замества.
Тогава съдбата показа на Генерала, че я има и е с него. Подари му банково напрежение, а той беше достатъчно талантлив, за да го превърне във взрив. В Макондо това веднъж вече беше ставало. И Генерала започна да гърми от всички медии как държавата е фалирала, че е пред финансова катастрофа, че управляващите трябва на секундата да го помолят да стане премиер, иначе ни чака колапс като в една съседна страна. Напразно Патрисио го уверяваше, че банковата система е стабилна и влоговете не са в опасност. Напротив, Генерала настоя още в понеделник банките да осъмнат с нов финансов министър, иначе хората ще се натрупат да изтеглят парите си.
Поиска и огромен заем от Международния валутен фонд. Но защо точно от фонда, възрази Патрисио, неговите условия са най-заробващи, малко ли беше толкова години да ни макгърчи? Генерала го погледна отвисоко и подигравателно. Като двойник беше незаменим, но ето, най-важните неща не ги вдява. На срещата при президента трябваше да се настоява за банкова ваканция. Всичко да се затвори, да спрат всякакви операции. Оттам депутатите директно да отидат в парламента и на извънредно заседание да гласуват искане до фонда за въпросния кредит. Това ще означава, че кризата е във връхната си точка, ще послужи като основание да се обезсили конституцията и Генерала да получи извънредни пълномощия.
Което сигурно щеше да се случи, ако в най-важния момент вместо него думата не беше взел Патрисио Арагонес. Той все пак беше чел повечко книги, знаеше как свършват силните ръце и даде съгласие за плана на правителството. Така ситуацията в Макондо беше овладяна, в понеделник банките осъмнаха със същия министър, но без опашки от уплашени вложители. За Генерала остана само да си припише заслугата и го стори с обичайния си апломб.
Само ден по-късно обаче заяви, че не той, а лидерът на управляващата партия е спасителят. Патрисио Арагонес вече не разбираше какво става, чак такова извъртане не можеше да се обясни нито със зодията, нито с двойника. Сигурно се гласеше нещо, в което не го посвещават, а утре ще искат да го отстоява в медиите. Аха да вдигне скандал, но все пак замълча. Не защото е одрал кожата на Генерала, а защото Генерала можеше да одере неговата. Особено при тази внезапно свършваща линия на живота върху дланта му.
От pogled.info
