Спасиха жена ми в "Софиямед", погребаха мои близки в "Токуда" и "Сити клиник". Нека не се превръщаме в съдии, а да обичаме лекарите и болниците си. Пак те ще ни лекуват...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не адвокатствам на „Софиямед”. Истината обаче е, че идиотщини се случват в почти всички български болници. Въпрос на гледна точка и…късмет.
Наскоро оперираха жена ми в „Софиямед”. При невероятния ортопед Антони Георгиев, магьосника, пред чийто кабинет се тълпят хиляди от цялата страна. И премиери, и футболисти, и най-обикновени хора.
Тони твори чудеса, изправи и жена ми на крака.
Как да не бъда благодарен? Как да махна с лека ръка и да кажа: „Оооо, „Софиямед”, там са банда убийци!”
Пак наскоро в „Сити клиник”, след тъпанарска манипулация, си отиде моя близка. Превърнаха здрава жена в инвалид и я докараха до гроба.
В „Токуда” на операционната маса издъхна друг роднина.
В бургаска частна клиника пък причиниха такива бели на един от най-близките ми хора, че още им берем ядовете. И то заради едно най-обикновено изследване.
После във Военна болница го спасиха.
Тогава?
Субективно погледнато, според собственото ми „аз” и според личните ми преживявания, излиза, че в „Софиямед” и Военна болница са отлични специалисти, а в „Сити клиник” и „Токуда” – убийци в бели престилки.
Така ли е наистина? Можем ли да лепим лесни етикети, базирайки се на отделни човешки драми?
Убеден съм, че във всички гореспоменати болници има и прекрасни лекари, има и лекарска плява. И не бива да съдим елементарно и еднозначно.
Това е България – няма пълно щастие. Здравната ни система, както и целият обществен организъм, са опасно и почти безнадеждно заразени от вируса на мърлящината и некомпетентността. Лекарите, сестрите и акушерките са хора като нас – отчаяни, бедни, работещи за мизерно заплащане, вгледани в миналото и без никакъв хоризонт напред.
В същото време, като опре ножът до кокала, няма на кого друг да разчитаме. Нека не ги превръщаме в мишени, а да ги пазим и обичаме.
Нека заради психясалата акушерка не осъждаме на смърт цяла болница.
Нека заради сбъркалия хирург не осъждаме на смърт друга болница.
Понякога наистина всичко е въпрос на късмет. Писано ни е - станало. Там, горе има един друг съд и някой ден той ще се произнесе.
