Спас Гърневски ексклузивно пред ПИК: Бойко Борисов и Стефан Стамболов си приличат - отечество и народ са над всичко и за двамата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тленните останки на цар Фердинанд l Български бяха пренесени в България след 76 г., като по този начин се изпълни последната воля на Монарха. 32 г. той е на трона на Третото българско царство. В един период от дългогодишното му управление, управлява страната заедно с една от най-ярките фигури в историята ни - Стефан Стамболов.
За приликите и разликите в управлението на страната, за бурните политически процеси тогава и днес, агенция ПИК потърси за коментар Спас Гърневски - кмет на Пловдив 1995-1999 г. През бурната 1997 г., по негово предложение, площадът пред Общината е преименуван на името на Стефан Стамболов - великият държавник, който създаде съвременна България.
Интервю с Ивайло Атанасов
–Г-н Гърневски, преди броени дни тленните останки на цар Фердинанд бяха приютени за вечен покой в семейната крипта на царското семейство в София. Събитието предизвика противоречиви коментари - от одобрение до отрицание на този акт?
–Цар Фердинанд беше един от българските владетели чиито тленни останки не са намерили покой в родината. Известни са опитите да върнем костите на цар Самуил от Солунския музей, но за съжаление не знаем къде са костите на много други от владетелите ни.
Истина е, че историята ни за всеки от тях е съхранила и вдъхновяващи спомени, и противоречиви мнения, легенди, митове, но за един уважаващ своето минало народ, независимо от превратностите на времето, е изключително достойно да приюти в гръдта си костите на своите водачи.
– Историкът Георги Марков твърди, че Фердинанд е живял твърде дълго и по-тази причина му се е наложило да управлява цели 31 години. Ако си е бил отишъл от този свят през август 1912 година, когато е отбелязана 25 годишнината от възшествието му, монархът щял да остави спомена за един добър цар – превърнал изостаналия Дунавски вилает в европейска държава. Но загубите в Междусъюзническата и в Първата световна войни го превърнали в персона нон грата дори за собственият му син. Моля ви за откровен коментар по тази доста чуствителна тема.
– Безкрайно съм учуден, че един историк, титулуван като академик, си позволява с лека ръка да прекроява живота на хората и тяхното житие и битие. Как така казваш с лека ръка – а бе, човек, да беше умрял докато не беше допуснал грешки? Щеше да останеш за историята целият в бяло. Щяха да положат костите ти в катедралата „Свети Лудвиг“ в Пловдив където е саркофагът на първата ти съпруга – княгиня Мария Луиза, вместо „кметът-войвода“ от ВМРО Славчо Атанасов да забрани това. Но какво да се прави, вероятно е нормално академиците, сътрудничили на „народните“ ни служби да изрязват онази част от историята на хора и събития която не пасва на пасиансите им?
Същото с пълна сила важи и за твърдението на академика историк със скалпел в ръка, че „Фердинанд прави от Дунавския вилает европейска държава“ /в-к Марица, бр. 102 от 30 май 2024г./.
Известно е, че монархът не е притежавал абсолютната власт в България и няма как той да е строителят на новата ни държава. Княз Фердинанд застава начело на Княжество България на 7 юли 1887 г. С указ № 6 от 20 август същата година той назначава за министър-председател Стефан Стамболов, който поема изпълнителната власт в страната. Да, България наистина към този момент е „гола поляна“, но по закон с нейното строителство се заема българското правителство начело с гениалния държавник Стефан Стамболов. Бившият поет и революционер управлява страната ни до 1894 г. Построеното в този период е толкова много, че трудно би могло да бъде изброено.
Разбира се, че Фердинанд е проявявал инициативи за създаване на определени обекти, каквито според акад. Марков са Операта и Народния театър, но те са капка в морето, при мащабното изграждане на нова България. Тези 7 години се равняват на цял един златен век от днешните непредубедени поколения. За да няма спекулации с моите твърдения, ще си позволя да предложа на вниманието на читателите текста на знаменития „Монолог на Стефан Стамболов“ изпълнен от Христо Мутафчиев в пиесата на Стефан Цанев, посветена на големия държавник:
„Стефан Стамболов към Захари Стоянов:
С ей тия ръце я създадох тази държава. Я си спомни какво представляваше България преди аз да взема държавата? Нямаше пътища, нямаше железници, нямаше поща, телефони, нямаше библиотеки, училища, за университет да не говорим, нямаше бирници, нямаше полиция, пожарна команда нямахме, нямаше театър, музеи нямаше. До преди мен България имаше 25 работилнички, сега работят 501 фабрики: хранителни, текстилни, циментови, керамични, тухларски, кожарски, въжарски, дърводелски, тенекеджийски, машиностроителни, барутни и прочие. Накарах народното събрание да приеме закон за насърчаване и покровителствуване на местната индустрия, заставих държавните чиновници да носят дрехи българско производство, обуща българско производство, чорапи, ръкавици, шапки, ризи, копчета–всичко българско производство; прокарах закон за пътните съобщения, закон за развитието на селското стопанство и търговията, закон за стимулиране и субсидиране на всеобщата и всестранна просвета на народа чрез училището, науката, театъра и литературата; Сключих заеми, привлякох чужди капитали, навсякъде внедрих модерни европейски индустрии, започнах модернизирането и на селското стопанство, внесох земеделски машини, внесох породист добитък от Европа, внесох култивирани семена и разсади, изпратих момчета на държавна издръжка да учат агрономство в чужбина, разширих бубарството, овощарството, лозарството, винарството, розовите насаждения, миналата година, както знаеш, България излезе на първо място в Европа по производство на пшеница на глава от населението; въоръжих армията с модерни пушки и скорострелни оръдия от немската фирма „Круп“ и от френската „Шнайдер“; построих 1672 училища, 32 болници, 12 банки, 38 обществени бани, прокарах 5343 километра шосета, въведох пътна повинност; построих железопътните линии „Ориент-експрес“, линиите Ямбол – Бургас, София – Перник, София – Радомир, Каспичан – Търново – Севлиево – Ловеч – Плевен – София, Пловдив – Чирпан – Нова Загора – Сливен – Ямбол, открих пристанищата в Бургас и Варна, Започнах благоустройството на градовете и селата, във всяко село построих ново читалище и амбулатория, организирах междуселска пощенска служба; В София издигнах големи обществени сгради; преустроих турския конак в модерен дворец, построих Народното събрание, Министерството на войната, Военното училище, Българската академия на науките, Държавната печатница, Централна гара, Орлов мост, Българска народна банка, паметника Левски, Пощенската палата с телефонна централа, открих Висшето военно училище и първата забавачница, Пожарната команда, Метеорологическата станция и сеизмоложката служба, прокарах водопровод с витошка вода, кръстих улиците, осветих ги нощем с 400 газови фенера, номерирах сградите, взех решение за построяването на Народния театър, на Духовната семинария, на Синодалната палата, на Синагогата, на Военният клуб, на Централните хали, на Централна градска баня, на Държавния музей, на Държавното Рисувално училище, на Обсерваторията; Тази година на 15 август в Пловдив открих Първото българско земледелческо-промишлено изложение, в изложението участваха 24 страни, посетено бе от 160000 души, наградих с дипломи над 1000 български изложители и над 400 чуждестранни участници, лично представих на публиката първият български земледелчески плуг, първата българска вършачка, първия български механизиран стан, първата българска парна машина, първата българска въздухонагнетателна помпа, първата българска машина с автоматично действие за производство на обущарски клечки, открих първата художествена изложба, първия събор на народни песни и танци, изтеглих първия билет от първата българска държавна лотария, ден през ден американските вестници пишат за „Българското икономическо чудо“.
И всичкото това го направих аз, Стефан Стамболов, за 5 години.“
Е, г-н академик-историк. Аз вярвам на големия поет и драматург Стефан Цанев и любимият на театралната публика великолепен актьор Христо Мутафчиев.
Надявам се, че в бъдеще няма да манипулирате обществото ни кой е истинският строител на нова България. А може би другаде ви стяга чепика. Че този велик български държавник освен основите на новата ни следосвобожденска държава, опазвайки я от хищни посегателства, зададе и посоката и на развитие към приобщаване с цивилизованите европейски народи?
– През 1997 г. по ваше предложение като кмет на Пловдив площадът пред Общината бе прекръстен от „Гурко“ на „Стефан Стамболов“. На площада бе издигнат и негов паметник. Каква беше причината да настоявате за този акт, политическата визитка или държавническия гений на този самороден политик?
– За всичко, което е направил този голям политик и държавник и преди, и след Освобождението на България.
След нейното освобождение и укрепване пази свидната си родина от всяка връхлитаща я опасност, независимо от къде се появява тя. Полага неимоверни усилия да ориентира страната ни към приобщаване с напредничавите европейски народи, спазвайки изцяло заветите на Раковски, Левски и Ботев. За тази цел се изправя в тежки битки дори с довчерашни съратници. Йезуитски е предаден от княз Фердинанд, който благодарение на Стамболов се домогва до престола. Но ето, след цели 140 години се оказва, че той е бил гениален пророк. Днес над 70 % от българите и над 90% от младите ни хора жадуват да бъдем равноправни членове на Европейския съюз.
– Как звучат аргументите за европейската перспектива пред следващите поколения през една снимка на Пловдив с днешна дата?
– Доста убедително. 80-вековният Пловдив днес е преуспяващ съвременен европейски град. На все по-високо европейско ниво в него се развиват всички сфери на обществено-икономическия живот. Най-показателен е отличителният белег на Пловдив, изразен в неговата култура. През 1999 г. градът ни бе избран за европейски месец на културата, като съпътстваща столица на немския град Ваймар. Двадесет години по-късно – през 2019 г. градът ни бе удостоен с голямото европейско събитие „Европейска столица на културата“…
Всичко което посочих по-горе е много сериозна причина Пловдив да се превърне в мощен притегателен център за много млади, образовани и интелигентни българи към градът, в който да подредят живота си.
Пловдив вече е в топ 6 на добилите европейски облик градове от бившите соцстрани…
Няма да е справедливо, ако не вметна, че всичко това стана възможно при управлението на ГЕРБ на централно и местно ниво.
– Г-н Гърневски, виждате ли прилики между Стамболов и Борисов – двамата премиери управлявали най-дълго България в условията на демокрация?
– Очевидно някаква по-специална орисия предопределя политическият път на тези самородни таланти. Не са продукт на именити университети и слава богу, защото днес всички сме наясно защо. Жилави като стомана. Хора на думата и честта. Стиснат ли ти ръката, думата е хвърлен камък. Тежко ти, ако се отметнеш от нея. Мазни паркетни политици колкото искаш. Те не са от тях. Вероятно така изглеждат истинските държавници. 140 години и една държава на вечен кръстопът между тях. Първият посочи пътят за нея и тръгна. Спряха го с кървав предателски нож. Вторият се опитаха да го спрат с арест и антиконституционен преврат, обявен и оглавен от държавния глава. Но метежниците бяха поставени на колене. След изборите на 9 юни Борисов отново хваща юздите на държавата и съм убеден, че тя ще извърви пътя до края. Личните драми и съдби нямат никакво значение и за двамата. Отечество и народ са над всичко. Да, ето – по-това си приличат!
– А известно ли е отношението им към Пловдив?
– И двамата публично са изразявали любовта си към 80-вековната крепост на съвременната цивилизация – Пловдив. Градът, в който далеч преди България да кандидатства за европейското си приобщаване големият пловдивски поет Добромир Тонев написа:
„ Да, България не е сърцето на Европа,
но е част от нейното Сърце…“
