Спас Гърневски пред ПИК: Въпросът за кандидат-президент на ГЕРБ срещу Радев виси със страшна сила. Бойко, само ти можеш да спечелиш тази битка!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вчера в ПИК моят колега от 44-ото Народно събрание Георги Марков с тревога поставя въпроса за все още липсата на кандидатура за президент, която да влезе в сериозна битка и да отстрани недоразумението Румен Радев от този пост. Това е абсолютно наложително, защото този политически илитерат с властовите си амбиции раздели страната ни дотам, че с опита си за преврат, който тече от цяла година, все повече я води до ръба на гражданска война.
Служебното му правителство е ярък пример за погазване на демократичните правила, които много трудно, но все пак са отстоявани през годините. В него “сполучливо са селектирани“ икономически, политически и еничарски мутри. Какво друго може да очаква демократична България от разюздани вандали, като бившия комунистически следовател и днешен милионер Бойко Рашков, от сина на дългогодишния партиен секретар на дупнишката болница Стойчо Кацаров, от сина на видния русофил и комунист, спомоществовател на БСП Асен Василев – клептоман на интелектуална собственост, според Тошко Голиатов, от Кирил Петков - “Спецов“, погребалния агент от преврата Велислав Минеков, днес министър на културата, от премиера, който вероятно помни аромата на партенките от армията, но никога няма да запомни какво е това републикански бюджет, как се разчита, формира, разходва и отчита.
И цялата тази пасмина се ръководи от завършения политически олигофрен, който с фелдфебелски плам си е повярвал, че знае как се управлява държава. Държавата не е казарма, другарю Радев, за да налагаш в нея принципа - “нагоре лази, надолу гази“.
Президентският екип е ясен, както казваше баба ми – през куп, та за грош. Вземете само последното родео на Пламен Узунов с митничарската торба. Как да коментираме назначението с указ от президента на шефката на правителствения пресцентър Соня Момчилова за член на Съвета за електронни медии? Тя е най-известна като автор на някои от песните от първия албум на Слави Трифонов - “Ръгай чушки в боба“. В този албум се “защитават моралните устои“ за младите ни сънародници с още “култови“ песни сътворени от новия член на СЕМ Соня Момчилова като: “Мама на татко не дава“ и безспорния чалга измет хит “Ще ти скъсам г*за“.
Ето това е нравственият периметър, в който се е обградил клетият ни президент и от него се опитва да проповяда морални ценности, които никога в живота не е спазвал. Ако имаше дори капка държавен респект, никога не би си позволил да подхранва любовната си авантюра през сметките на държавния бюджет с двойна заплата за любимата. Ако беше мъж с достойнство, за какъвто се опитва да се представи, щеше да бръкне в джоба и да си плати удоволствията!
Това са хората, уважаеми приятели, които с пуча си забиха дълбоко нож в плещите на крехката ни демокрация. Вижте кои са, какво представляват и си представете какво я чака България когато я обсебят с мръсните си лапи.
Дотук описахме как изглежда на терена личния тим на президента. Сега обаче, за да го превърне в национален отбор по арогантност, ще трябва да го сработи с не по-малко изявени играчи от неговите. Няма как да мине без болшевишкия потомък Христо Иванов-Бойкикев, без възродителния прокурор Атанас Атанасов, без Кюстендилската “Света Богородица“ – Мая Общата, едновременно обслужваща юридически и двамата братя Галеви, днес бегълци от правосъдието. Няма да стане без адвокатката на супер комунистическия бос Илия Павлов, онази Татяна, дето сама си шие роклите, без махленския хашлак с прашката, с която обстрелваше сградата на министерския съвет, а днес се кани вече да работи в нея с хаджийското си потекло…
Лявата част на отбора в лицето на БСП е ясна. Бузлуджанските бекове ядоха толкова много бой в последните политически мачове, че сега имат една единствена роля на терена – да лъскат обувките на съиграчите си и да вадят топката от собствената си мрежа.
От ДПС мълчат, но пазете се от тях когато мълчат. Най-вероятно подготвят нови кухненски щандове, върху които да разпределят вкусни порции. Не сме забравили колко кадърни бяха в тази си роля – и при Беров, и при Царя, и при Станишев и Орешарски. Впрочем, бившата служебна премиерка Ренета Инджова, след управлението на Беров, чието правителство бе с мандата на ДПС, месец след като встъпи в длъжност заяви официално, че преди нея е управлявал кабинет при който е организирана българската мафия. Тази жена миналата година най-безочливо и нагло подкрепяше преврата на същата тази мафия, която наследи след Беров.
А сега да си дойдем на думата. Георги Марков вече на два пъти лансира името на бившия президент Петър Стоянов като евентуален кандидат на десницата срещу кремълския фаворит Румен Радев. В тази кандидатура има много резон. Истина е, че Петър Стоянов е завършен политик и няма необходимост да се учи на занаят в президентството. Истина е, че се отличава с изградено държавническо поведение. Той е блестящ юрист и пламенен оратор. Овладя перфектно политическата криза през януари 1997г. Тогава България отново бе изправена от комунистите на ръба на гражданска война заради недоимъка и беднотията, до която ни докара червеното правителство на Жан Виденов. Тогава, когато червената номенклатура разграбваше активите на България.
Как се случваше това ли? Попитайте гьонсурата Румен Гечев и приватизаторката Корнелия Нинова, видни лидери от БСП и днес. Отново са в парламента, могат да ви разкажат по-изчерпателно и в детайли как точно се е случвало.
Истина е, че Петър Стоянов има сериозни международни контакти и още ред причини да бъде номиниран. Вероятно има и други българи, които са достойни за обсъждане. И тук, приятелю Марков, стигаме до голямото “Но“. Тези избори не са просто рутинна процедура за избор на държавен глава. В България вече четвърта година се води жестока политическа битка в парламента инсперирана от БСП и подклаждана и подкрепяна от президента Радев. Тази битка се изостри докрай след арестите и повдигнатите обвинения на мастити олигарси за присвоени милиарди народни пари - забележете, до един свързани с БКП/БСП. Това не си позволи нито един главен прокурор в последните 30 години.
Финалът на антагонизма, проявен от Радев, беше, когато изправи култово, по болшевишки, юмрука си на площада, след като българските специални служби разкриха и неутрализираха руската шпионска мрежа в България. Това, което не бе се случвало в последните 75 години обаче няма кой да преглътне. Неслучайно истерици крещят "Долу Бойко и Гешев!".
Вече година тече опит за преврат, очевидно финансиран от засегнатите от държавата потърпевши, недосегеми до този момент. Наяве започнаха да ни пробутват ченгеджийски разработки, внушения, съмнения, обвинения. ГЕРБ, и особено нейният лидер, бяха сатанизирани. За Бойко Борисов се изфабрикуваха цяла композиция с обвинения, включително и канибалство, което и Дракула не би извършил. Служебното правителство на Радев се държи сякаш сме след 9 септември 1944. Готвят се за Народен съд, открито, и то от трибуната на Народното събрание, се сипят недвусмислени закани. Из цялата страна тормозят и рекетират дейци и активисти на ГЕРБ с цел сплашване по подобие на след девето септемврийските погроми.
На тези, които това, което пиша, им идва малко в повече, ще им кажа официалната статистика публикувана от проф. Никола Алтънков в изключителния му труд “История на БКП 1919-1989г. Наред с всички престъпления на комунистическата партия, за този период са избити над 170 хиляди невинни българи.
Г-н Марков, в политическата битка в последните 4 години имаме ясно изразени две страни. От едната страна на барикадата са силите на европейските реформатори, начело с Бойко Борисов. От другата страна е новосформирано ОФ от ограбилата страната в криминалния преход комунистическа номенклатура, проруските реставратори начело с Румен Радев и цяла кохорта политическа измет. Единствено директен сблъсък в президентските избори ще отговори на въпроса: “Ще бъде ли България модерна европейска държава или ще се занули като чалгаджийско -азиатски бардак“.
Тази битка един път завинаги трябва да се състои и Бойко, като европейски лидер, признат от цяла Европа, е длъжен да я проведе. Само Борисов може да отстои онова, което със своята партия постигна за България в последните 10 години. На истинския лидер не му трябват наемници, за да го заместят в боя. Пълна мобилизация на всички отговорни за бъдещето на страната българи в президентските избори. Всеки друг кандидат, освен Борисов, няма как да мотивира и ГЕРБ, която недвусмислено е водеща политическа сила, и цялата демократична общност за решителна битка.
Бойко, длъжен си да застанеш начело, защото само ти имаш силите да спечелиш тази битка. Защото бардът на демокрацията Георги Минчев, в един като днешните разпътни дни, през януари 97-а изпя на площада пред Александър Невски рок парчето си: “Няма вече накъде, или ние, или те !“. И днес звучи актуално, нали?
Коментара записа Ивайло Атанасов
