Спас Гърневски пред ПИК: Как ГЕРБ обърка сметките на червената мафия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ГЕРБ спечели народния вот, но партийни еничари го окачват на бесилото. Кой е по-голям от гласа на народа ни? Дори и Левски не си го е помислял!
На 2 октомври 2022 г. ГЕРБ спечели предсрочните парламентарни избори с изключително знакова победа. Дясната формация отново бе на върха като първа политическа сила в страната. Макар и само с пет процента пред втората “Продължаваме промяната“, политическата карта на България бе оцветена в синьо. От всичките 31 многомандатни райони, ГЕРБ бе победил в 27 от тях. ДПС бяха спечелили в пет – Шумен, Търговище, Разград, Силистра и Кърджали. Довчерашните управляващи от ПП бяха първи само в 23 и 24 МИР в София.
Съотношението в българските 265 общини бе следното: ГЕРБ спечели в 174 от тях, ДПС в 69, ПП едва в 8 и ДБ - само в една.
Депутатските мандати бяха разпределени съответно – 67 за ГЕРБ, 53 за ПП, 36 за ДПС, 27 за Възраждане, 25 за БСП, 20 за ДБ и 12 за партия „Български възход“ водена от бившия служебен премиер Стефан Янев.
Очевидно бе, че никоя партия не може да състави самостоятелно правителство. Народа бе решил с вота си, че желае да го управлява национално отговорно коалиционно правителство. Съвсем нормално в белите демокрации, спечелилата политическа сила да състави именно такъв кабинет, какъвто бе заявил с вота си българския суверен. Да, ама не, както възкликваше на времето големият журналист Петко Бочаров. Още на следващия ден след изборите победените се заканиха, че както миналата година отново ще поставят ГЕРБ в изолация.
ПП, БСП, и ДБ категорично заявиха, че никога не биха влезли в коалиция с ГЕРБ. България явно бе изправена пред тежки изпитания след фалита, до който беше доведена след едва седеммесечното управление на харвардските самозванци. Предстоеше тежка зима в условията на незапомнена инфлация, социална катастрофа, несигурност за бизнеса и все по-задълбочаващ се военен конфликт между Русия и Украйна - само на няколкостотин километра от границите на страната ни.
Безотговорните авантюристи решиха, че след като не изпълниха параноичния си напън за изчегъртването на ГЕРБ, ще търсят други пътища за нейното игнориране и недопускането и до властта. Стремяха се на всяка цена към нови избори с надеждата за бърз реванш след оглушителната плесница, която бяха получили на 2 октомври от народа. Тяхната позиция идеално обслужваше стратегията на Румен Радев за провал на политическата ни система и продължаване на президентското управление чрез служебни правителства, съставени от него. Така постепенно се разчистваше пътя за извеждане на дневен ред дори на въпроса за политическото преустройство на държавното управление. Все по-често се чуваше: “Дали не е целесъобразно вместо конституционната ни парламентарна демокрация, да се потърси изход от политическата криза, като първопричина за всички други кризи в страната, с лансираната все по натрапчива съблазън за преход към президентска република?“.
И тук е моментът да си зададем въпроса – случайно ли се стигна до този метеж срещу българската държавност? Дали превратът от 9 юли 2020 г. беше плод единствено на емоционална реакция от моментни политически сблъсъци или причините се коренят доста по-назад във времето? Дали с акушираните неадекватни кабинети президентската клика не целеше създаването точно на този повсеместен хаос в България? Случайно ли беше торпилиран политическият, икономическият и социален статус на страната? Случайно ли вече втора година България зацикли в безпрецедентна политическа и институционална недостатъчност? Дали всъщност не сме свидетели на втория етап от “Стратегията“ на бившата комунистическа върхушка за криминалния преход на България от комунизъм към капитализъм под неин контрол? А тя към днешна дата вече е безкрайно ясна за наблюдателите на политическите метаморфози през годините:
Първият етап включва първоначалното натрупване на капитала чрез приватизация на държавните активи основно от Червената номенклатура и вездесъщата и Държавна сигурност. Към тях се прибавят и спестяванията на народа чрез умишлените фалити на банковата система повсеместно оглавена от бивши кадри на ДС (когато бяха отворени архивите всичко това се потвърди). В този период комунистическият октопод тактически беше отстъпил властта на селектирана от него послушна власт от продажни еничари. Към днешна дата вече е безкрайно ясно, че фактори“ от СДС са били паравана, зад който се е случило това пладнешко ограбване на народа и държавата. (По-късно същите тези хора разбиха и самото СДС).
След преразпределението на капиталите между отделните червени кланове започват бързи обороти за нарастване им. Създават се първите милионери, милиардери, едри индустриалци, предприемачи в отделните сектори, послушни телевизии, радиа , вестници, сайтове. Набира се колосална мощ. Този етап съм описал образно в интервю от 29 януари 2019г. в ПИК, като отзвук от конгреса на БСП, проведен 3 дни по-рано, след който стартира организацията на преврата срещу премиера Бойко Борисов и управляващата ГЕРБ:
Очевидно е, че първият етап от разграбването и придобиване на контрола върху властта трябваше да приключи с унищожаването (изчегъртването) на основния политически опонент, в случая ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. Всички сме свидетели на наглите и арогантни усилия за изпълнението на тази цел. То не бяха сатанински обвинения, чудовищни компромати, съшити с бели конци интриги, походи с черни чували, бесилки, ковчези и незаконни арести.
Ако живеехме след комунистическия преврат през 1944 г., лидерът на ГЕРБ и екипът му, най вероятно щяха да бъдат избесени по пилоните на площада пред президентството без съд и присъда!
С тези показни акции целяха да сплашат народа, но пиха една студена вода на последните избори. Жадното за власт кълбо от политически змии, след като се ужили в бодлите на таралежа на българската демокрация, се разплете и влечугите впиха отровните си зъби една в друга. Само за месец се заляха с толкова отрова, че народът се хвана за главите. Всички вече сме наясно, че цели две години крадците са крещели "Дръжте крадците!“, че некадърните са сочели с пръст кадърните, че приказките за любовници в Барселона и кюлчета в чекмеджета, ги е тиражирал един прелюбодеец с извънбрачна афера на стълбището до парапета…
Е, “Одата на Бесовете“ приключи. Дори президентът се отрече и без “Държавен вестник“ от своите политически създания. Отроците видимо бяха преиграли с отредените им роли да дискредитират демокрацията ни и му сервират на тепсия жадуваната от него еднолична власт. Пламналата от всички краища България, благодарение на болните му амбиции да бъде “капо ди тути капи“, вече пареше под партенките на лачените му обувки, заменили миризливите военни ботуши.
Управлението в условията на демокрация не е лъжица за изпълнявалите основополагащия член на военния устав: “Нагоре лазиш, надолу газиш“. Това, че си коленичил пред генерал Решетников от КГБ и българския му филиал – пребоядисаната от БКП в БСП, не означава, че когато си сключвал предателската си сделка с тях, за да стигнеш до президентския пост в родината си, народът ще ти позволи да се гавриш с него. Трябва да ви припомня г-н Льотчик, че политиката също е висш пилотаж, но изцяло извършван в името на обществения интерес. Само един миг невнимание и си заминаваш фатално, защото народът ни не е предвидил в нея опция за катапултиране…
И така - проклетата ГЕРБ, пак им обърка сметките. Вторият етап от криминалната стратегия на червената мафия - след анексирането на политическата власт, да узурпира и политическата, се провали фатално разгромен, благодарение на инстинкта за самосъхранение на мъдрия български народ. Възстановяването отново на член Първи от комунистическата конституция, който демокрацията им беше отнела, се отлага за винаги.
Маскираните проруски комунистически реставратори в цяло ветрило от партии в парламента и извън него, вече скачат панически от президентския самолет с надежда за оцеляване. Проблемът им е, че когато са се качвали в него, не са били информирани, че парашутите им, не са оборудвани с механизми за отваряне…
*текстът е част от подготвената за печат книга на Спас Гърневски “Задочно интервю“
