Спелеолог: Проблемът на българите в Албания е, че няма как да научат майчиния език и това къса връзката им с България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма категорични данни за това колко е точният брой на българите в Албания. Това каза за Фокус спелеологът Алексей Жалов, който е и автор на проучвания и статии за българите в Албания. По думите му сериозните проучвания на територията, основно на Голо Бърдо, са започнали през 2001 година, но от 2006 година в състава на експедицията са включени и специалисти-етнолози от Асоциацията за етноложки изследвания и фолклористика „Онгъл" и на по-късен етап и от Института по фолклор към БАН.
„Разбира се към тази общност, която можем да я наречем и езикова общност, славяно-езична общност, има и в областта Гора. Досега не са правени проучвания относно числеността на хората в Източна Албания и каквато и цифра да споменем, тя ще бъде спорна. Някъде се говори за 80 хиляди, на други за 180 хиляди. Споменава се и цифрата 200 хиляди”, добави Жалов. В следствие на обезлюдяването на тези райони, в началото на 90-те години, много от българите, живеещи там, се заселват в по-големите албански градове, като Елбасан, Дурес, Кукус и столицата Тирана. Според повечето изследователи българо-славянските племена заселват тази част от Източна Албания още през VІІ век и впоследствие образуват общности, които са се интегрирали в пределите на българската държава по време на Първото и Второто българско царство. По думите му, една голяма част от тях твърдо се самоопределят като българи, докато други заявяват, че са такива конюнктурно. „Моите наблюдения показват, че в различна конюнктурна среда един човек може да направи и едното, и другото. Така че повечето хора с които аз съм общувал, а те не са малко, се самоопределят като българи”, каза още той. Като участник в експедиции, с цел да се направят етноложките проучвания в Албания, и на базата на издадените от доц.д-р Веселка Тончева от Института по фолклор, книги „Българите от Голо Бърдо – Албания“, Жалов е категоричен, че те са запазили българските традиции, песни и обичаи. Той добави, че един от проблемите на българите в Албания е, че те няма как да научат майчиния език.
"Младото поколение, българо-говорящо, могат да общуват на нашия език, но не могат да четат и пишат, което до голяма степен къса връзката с България и не дава възможност тези хора да научат повече за себе си, ако щете и за своите традиции”, категоричен е Жалов. По думите му, доста голям е интересът на българите в Албания да получат българско гражданство. „Моите наблюдения са, че има интерес към придобиването на гражданство. Друг е въпросът, който по начало е дискусионен, що се отнася до придобиване на българско гражданство от който и да е. От какъв интерес е продиктувано това – дали от чисто патриотични чувства или желание формално да се присъединят към нашата общност, или за да могат спокойно да пътуват из света, но аз познавам хора, които откровено се чувстват българи и се самоопределят като такива”, добави още спелеологът-изследовател.
