С екипа на „Локо” (Сф) благоевградчанинът има 275 мача
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Столичният „Локомотив” премина през клинична смърт и в момента се надява на връщане към живота от „А” окръжна група, но в годините, когато е фактор в българския футбол с червено-черната фланелка са играли величия като Начко Михайлов, Иван Димитров, Бойчо Величков, Васил Методиев - Шпайдела и много други. Сред плеядата е вече 82-годишният Спиро Дебърски.
Именно тандемът му с Никола Котков бе уникален през 60-те години на ХХ век и се помни все още. След комбинации между двамата ставаха най-ефектните голове за „Локомотив”, за който той изигра цели 275 мача и отбеляза 82 гола. „С Котков се разбирахме почти интуитивно. Можех да му подам и със затворени очи, защото знаех, че той ще бъде на точното място. Бяхме си изградили идеален синхрон, който действаше като безотказен механизъм. Най-щастлив бях при шампионската титла през 1964 г.”, разказва спомените от славните времена Дебърски.
Роденият в Благоевград нападател логично започва кариерата си в местния „Пирин”. После играе четири години в „Розова долина” (Казанлък), преди да облече екипа на „железничарите” от София през 1957 г. Именно при тях Дебърски разгърна в пълна степен своя футболен талант. По-старите запалянковци никога няма да забравят устремното и бързо ляво крило, което бе неудържимо за противниковите бранители.
Бързината и демаражът му винаги са били сериозен проблем за бранителите, но въпреки това здравата му физика го е предпазвала от контузии. „Макар че почти винаги бях фаулиран, съумях да се предпазя от по-сериозни травми. През пролетта на 1962 г. в мач срещу „Дунав” вратарят излезе и се хвърли в краката ми. В резултат на това счупих крака си. Един месец бях в гипс, а след три месеца вече отново играех. По време на приятелски мач срещу „Фиорентина” във Флоренция ми разпраха крака с бутоните, но отново бързо се възстанових”, споделя той.
Дебърски има 24 мача и 8 гола в националния отбор в периода 1957-1965 г. Дебютира на 21 юли 1957 г. при катастрофалната загуба от СССР с 0:4. Същата година обаче е титуляр при разгромната победа със 7:0 над Норвегия в световна квалификация, като асистира при четвъртия гол на Янев и сам слага край на серията със седмия гол. Участва и в двата мача срещу бъдещите световни шампиони от Бразилия през пролетта на 1958 г. в Рио и Сан Пауло. На 9 май 1965 г. в София Дебърски постигна хеттрик при победата с 4:1 над Турция. Той участва и при успеха над Белгия с 3:0 в световната квалификация в София. Месец по-късно обаче в Брюксел загубихме с 0:5 и този мач се оказа последният за него с националната фланелка. „Съжалявам, че не можах да участвам на световните първенства през 1962 и 1966 г., а смятам, че можех да помогна на отбора”, с горчивина казва той.
През 1969 г. след обединението между „Локомотив” и „Славия” в злополучното дружество „ЖСК Славия”, Дебърски се оказва излишен, а въпреки че тогава вече е на повече от 35 години, той е във форма и не отстъпва на далеч по-младите от него играчи.
