Вместо да се радваме един на друг с булката, работихме цяло лято в ТКЗС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В далечната 1951-1952 учебна година бях даскал в село Асеново, Плевенско. В края на учебната година получих решение на Околийския комитет на Димитровския съюз на народната младеж (ДСНМ) в Никопол през лятната ваканция да се явя на работа в комитета.
Така се случи, че в края на май 1952 г. се бях оженил. На своя глава реших да не ходя на работа в комитета в Никопол, а да карам меден месец. И не отидох.
След като свършихме учебните занятия, реших да заведа младата си булка на сватбено пътешествие в Плевен. То е близо, само на 30 км от село Асеново. Тогава бяха обменили парите и бяхме сиромаси като църковни мишки. За зла врага, както се казва, на автогарата в Плевен се засякохме с първия секретар на Околийския комитет на ДСНМ от Никопол. Той ме забеляза и ме повика с пръст при него. Отидохме двамата с булката, а той веднага ме подхвана. Получил ли съм решението на бюрото на ОК на ДСНМ и защо не съм се явил на работа в комитета в Никопол.
Отговорих му, че съм получил решението на бюрото, но съм се оженил. Даже смотолевих, че карам меден месец. Той ме изгледа учудено и ме попита дали знам, че сватбеният месец вече е капиталистическа отживелица. Отговорих му, че не знам. „Сега вече знаеш. Утре те чакам в комитета в Никопол“, ми каза той.
След срещата с първия секретар, смутени, разгледахме Военноисторическия музей, купихме си по един симид, пихме по една резлива боза и побързахме да се приберем в родното ми село Мечка, Плевенско.
Булката ми остана при родителите ми в Мечка, а аз на другия ден рано-рано пристигнах в комитета на ДСНМ в Никопол. След обяд първият секретар проведе инструктаж с нас, сътрудниците на комитета, и ни разпределиха по селата на Никополска околия да събираме млади работници за мините в Перник.
Цялата статия и още интересни четива вижте на Retro.bg!
