Вход
София
Времето в София 27 o C

Спомени от соца: Наш боен другар загина нелепо в казармата

Спомени от соца: Наш боен другар загина нелепо в казармата

Ток уби Върбан, докато електрифицираше ротната стая
на 29.03.2019
60010
7
Спомени от соца: Наш боен другар загина нелепо в казармата
Автор: "Ретро"
29.03.2019
7
60010

От 1951 до 1954 г. отбивах редовната си военна служба в новосъздаденото военно поделение 45590 в Кюстендил. Настаниха ни в сградата на гимназията, оборудвана за казарма. От войнишките години имам много хубави спомени, но този път ще разкажа за един тъжен, който не съм забравил и няма да забравя, докато съм жив.

След едномесечна подготовка ни изведоха на летен лагер в Осоговската планина. Разпределиха ни по роти и взводове към двата батальона. Аз попаднах в свързочната рота. Започнахме занятия. Изучавахме електротехника, радио- и телефонна техника. Запознахме се с апаратурата, с която разполагаше ротата. В занятията се открояваше един наш колега - Върбан Генчев Върбанов от с. Добрени, Дряновска община, намиращо се в околностите на гара Царева ливада. След приключване на лагера бе изпратен в дивизионната школа за радио- и телефонни техници в Дупница. След осеммесечно обучение се завърна в ротата.

Отново бяхме изведени на летен лагер. Върбан прегледа и подготви за работа наличната апаратура. До палатките на ротата бе изградена дървена ротна стая, оборудвана с маси и пейки. Там си почивахме през свободното време, провеждахме събрания и културно-масова работа. Един ден ръководството на ротата възложи на Върбан да електрифицира стаята, като вземе ток от наблизо минаващите проводници. Върбан се качва с кънки на дървения стълб, без да спре тока. Скача единият проводник. В това време едната кънка се подхлъзна, Върбан докосна двата оголени проводника и увисна безпомощен на стълба. Един наш колега сграбчи една дъска и удари с нея двата проводника. Те направиха късо съединение, бушоните изгоряха и токът спря. Свалихме Върбан от стълба безжизнен. С кола бе откаран в болницата в града. Към обяд съобщиха, че е починал. Уведомиха родителите му да чакат на другия ден на гара Царева ливада. Командването на полка ме определи заедно със ЗКПЧ на ротата капитан Недев да го транспортираме и да участваме в погребението. Натоварихме ковчега в един вагон и потеглихме.

Сутринта на 2 август 1952 г. влакът спря на гара Царева ливада. Пред нас се откри сърцераздирателна картина. Перонът на гарата беше изпълнен с много хора. Жителите на цялото село бяха дошли да посрещнат тленните останки на своя многоуважаван и обичан земляк Върбан. Натовариха ковчега на чакащата каруца. Скоро стигнахме близкото му родно село и гробищния парк. След поднесените от нас слова започна спускането му в гроба. То бе съпроводено с произведените от мен автоматични изстрели в чест на нашия добър приятел. Поуспокоихме близките му, сбогувахме се и си заминахме.

Тъгата и мъката по изгубения наш колега и приятел дълго съпътства както нас, така и останалите бойци от ротата. Разказвам този тъжен спомен отпреди 67 години. Ако има още живи от онова славно войнишко наше време, нека да си спомним за нашия добър боен другар, загинал нелепо, за да има светлина за неговите другари в казармата. Вечна му памет!

 

Пенчо Пенчев, Трявна

Сподели:
Напиши коментар »
(7)
1
Този коментар съдържа нецензурно съдържание!
2
Мир на Духа Му! Тока няма приятели! Трябва предварително да се обезопасява! Неведоми са пътищата на тока и радиовълните...
4
са американски войници , автомати , обувки, униформи ! Питайте Ива Николова, тя е следвала в СССР !
5
С голи ръце и плитък мозък строяха Цоциализъма ,а Германците работеха с клещи!
6
Ако снимката е от ПИК-излагация!Ако е от автора-да си "свери часовника"-нито униформа нито оръжие автентично от 51/54 та година ???А и...ако е имал"кънки"/по точно названието им е друго/значи и трябва да е бил подготвенза "срещата"с тока?калкото до каруцата-и до днес по селата се използват тия"катафалки-та нека по скромно със свободните съчинения!?!?
7
Снимката е смешна, тогава армията беше с карабини Манлихер и автомати Судаев/Шпагин. Униформата беше от зелен едноцветен плат, а обувките - черни подковани. За съжаление и ние гърмяхме на погребението на наш другар - светла му памет. И все пак всеки има задължения към родината си, не само да очаква тя да му дава. Бягаме в чужбина наготово да ни оправят, ами ако там избухне война - какво правим?
Вашето мнение
Код за сигурност:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
За кого бихте гласували за кмет на София?
Общо гласували: 20871
архив

Учителят по математика Димитров беше с толкова силна хрема, че взе да го човърка тревога:
- Невероятно - мислеше си той. - Май са ми задръстени не само синусите, но и косинусите!

няма нови новини
Днес: 234
hot
най-четени новини в момента
сега
2624
четат ПИК
сега
четат тази новина
x
САМО В ПИК TV: Картечарката Мая с тежък комунистически залп за София (ВИДЕО КОМЕНТАР)
x
ШОКИРАЩО ОТКРИТИЕ: Учен доказа - човешките тела се движат повече от година след смъртта
x