Спомени от соца: Не ме приеха в университета заради лоша характеристика от Партията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На сайта на в-к „Ретро“ прочетох мнение на господин или госпожа за моя статия. Бях наречена „другарката“ Валерия. Уважавам всяко мнение, но не и това на заблудения и повърхностния човек. Пиша тези редове, за да докажа, че определението им е неоснователно.
Не съм в никаква партия, но това не означава, че нямам право на мнение и отношение към тези, които управляват България, които я крадат, съсипват и 12 години правят живота на милиони българи непоносим! Децата в училище ми казваха „госпожа“. Не мога да бъда с тези, които са „другари“ на думи, а на дело се самоизяждат и унищожават! Завърших математическа гимназия в град Плевен. Веднага кандидатствах Славянска филология, но не бях приета. Втората година кандидатствах икономика в Свищов с български и география. Изкарах високи оценки и с много добра диплома вярвах, че ще бъда приета. Когато предадох работата си по география, квесторът в залата вдигна листовете ми с думите: „Такъв краснопис не съм виждал, желая успех на кандидат-студентката“.
За една седмица бях на квартира в Свищов и без да зная, у хазяин преподавател в ВИИ. Разбирайки какви са ми оценките и дипломата, той увери, че ще бъда приета. Зачаках добрата вест. Междувременно градският партиен елит започна всяка вечер да ме причаква с въпроса: „Какво, ще бъдем ли студенти?“. Досаждаха ми и бях принудена да им кажа: „Моля ви, престанете, не сте ми нито на годините, нито на акъла, докато не завърша образованието си, няма да се откажа!“. Кротнаха се, но от Свищов вест не идваше. Минаха всички класации, нищо! Бях дете, на никого нищо лошо направило. Родителите ми бяха свидетели на това как и колко четох, също се тревожеха. Приятел на баща ми забелязал, че е кахърен, и се заговорили. Оказало се, че той е като брат на тогавашен министър, когото спасил от удавяне в река Искър. Заминали за София, срещнали се с министъра, разказали каквото трябва. Той поискал да му изпратят резултатите ми от изпитите. Направили го, но се оказало, че за тази кандидат-студентка има лоша характеристика от партийната организация. Аз току-що прохождах в живота, но баща ми (светла му памет) не бе партиен член и това явно е бил начин да бъде уязвен за свбодолюбивия си дух. По-късно разбрахме, че братът на един от тия е преподавател във ВИИ и бързо са сготвили манджата. Със същите оценки влязох в друго учебно заведение, а същите продължаваха да пречат. Но вече далеч от родния град, освен начална педагогика аз завърших и детска педагогика и упорито работех, защото стойностната директорка И. Стефанова и инспекторката Гендова (светла ѝ памет) бдяха като орлици над мен.
Така че това, че се възмущавам от съсипията на ГЕРБ, съвсем не означава, че съм „другарка“ за някои! Убедена съм, че всеки чист, честен и правдив човек не приема и осъжда натвореното от ГЕРБ! Одобряват го единствено накачулените на хранилката и привилегиите. Точно тези си позволяват да плюят безочливо и заливат с помия. Ясно ми е, че подобни хора както повърхностно, заблудено и безотговорно гледат на ставащото в България (а не на необходимото и важното), така повърхностно четат и стойностния вестник „Ретро“. Ако вникваха в написаното по-задълбочено, биха си изградили точна представа за пишещите българи и не биха допускали да се принизяват с подобни небивалици!
Валерия Стефанова, Лондон
