Бях скован от страх от разговора ми с разузнавача
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За зловещите ръце и най-вече уши на социалистическата Държавна сигурност е писано и говорено много. Днес даже е трудно да си представим доколко сме били заобиколени, подслушвани и докладвани, където трябва и на когото е необходимо. Моят сблъсък с ДС беше колкото неприятен, толкова и стресиращ, а от днешна гледна точка - и шокиращ.
Бях новобранец на не повече от два месеца служба. Служех в гранично поделение на западната граница. През деня взводът ни имаше занятия по общовоенна тактика. Взводният командир – лейтенант, явно ни беше набрал и ни разгърна в една нива, която беше прясно разорана. Денят беше дъждовен, мрачен. Легни, стани, напред, назад - с две думи, не само се намокрихме до кости, но и се омърляхме целите. И в един промеждутък от време просто казах: „Абе, нарочно ли ни вкара в тази кал този човек”. Толкова. Нищо повече. Вечерта в края на деня, точно преди лягане, взводният ме извика, беше дежурен същата вечер. Накара ми се едно хубаво на четири очи, обясни ми, че нямам право да коментирам или оспорвам негови решения, и ми наложи някакво наказание. Явно някой се беше постарал да го уведоми за случилото се. Минаха седмица-две и нещата поизбледняха. До един ден, в който бях повикан при офицер от ВКР (вътрешно контраразузнаване), когото до този момент даже не бях виждал.
Можете да си представите какво беше изумлението ми, когато там разбрах, че е викан и взводният ми. След солидно конско и един куп заплахи бях предупреден да не коментирам с никого този разговор и бях отпратен.
Цялата история и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
