Спомени от соца: Партийният секретар се хранеше безплатно в заводския стол
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много пенсионери хвалят миналото. Какво си спомням аз? Вземах 82 лева заплата, от която се удържаше ДОД, ергенски данък, вноска за профсъюз, комсомол, ОФ и самооблагане. Купувах си евтини руски ножчета за бръснене „Спутник“ и „Нева“. Едната буза бръснех със „Спутник“, другата с „Нева“ и за второ бръснене не ставаха.
В селата в почти всяка къща имаше магаре. С него прегърбени старци обработваха царевица, бостан, лозе. Караха си и сухи дръвца от гората. Иначе пенсията им беше около 20 лв., но пък нямаше праг за бедност.
Никой не хвърляше храна в кофите и затова нямаше кой да рови в тях. Но пък, когато цигарите бяха без филтър, много хора събираха фасове из улиците.
Имаше просия с мечки и маймуни, с гайди и тъпани. Имаше и безплатни работи: безплатно ходехме на селскостопански бригади, безплатно работехме на Ленински и Димитровски дни. Безплатно копах 4-метрова траншея за полагане на телефонни кабели в квартала, за да ми дадат и на мен номер за телефон.
Партийният секретар на мебелен завод безплатно се хранеше в стола и никой не смееше да му каже „копче“.
На избори избирахме задължително човек, посочен от Партията и дори без да се отварят бюлетините, се правеха протоколи от комисия – 99,97%.
Иначе ни проглушаваха ушите, че изборите при соца били свободни, а при капитализма се купуват.
Абе, хубаво минало имахме, но дано не вампиряса. Сегашното също си има кусури.
Цв. Горанов, Ловеч
