Мъкнех 10-килограмовия сандък на всички купони
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По времето на соца аз определено бях един щастлив младеж (още нямаше тийнейджъри!). Някъде в първите години на гимназията родителите ми купиха на старо един магнетофон „Мамбо”. Лентов, унгарско производство. Малко мязаше на недодялан сандък, но никой от съучениците ми нямаше щастието да се докосне до такова чудо на съвременната тогава техника. Май бях и единственият осмокласник в нашето училище, собственик на... магнетофон. Луда фукня. Но си заслужаваше.
Бях невзрачно и незабележимо, слабо като върлина момче с големи диоптри. Изведнъж обаче станах център на вниманието – нали притежавах „Мамбо”! Купоните тъкмо бяха изместили демодираните журове и започваха да набират сили. Нямаше случай аз да не бъда поканен на тях – с „ Мамбо”-то, разбира се. Канеха ме не само приятели, но и съвсем непознати от други училища и далечни махали, стига да нося магнетофона. А той тежи, та се не трае - близо 10 кила. Ама кой ти гледа. Звъниш на вратата, влизаш в стаята, където вече те чакат поне 20-30 души, питаш за контакта и фиестата започва. Е, в апарата имаше един огромен метален маховик, който стабилизираше движението на лентата. Когато се включеше, трябваше да се изчака малко да набере обороти.
Цялата история и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
