ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Беше топъл юлски ден и ние семейно решихме да се разходим в близката до селото гора. Тя е пълна с цветя, буйна зеленина и животни. Когато влязохме в гората, пред нас на разстояние се движеше добре облечен мъж с пушка през рамо. Не бяхме минали и десетина метра и чухме гърмеж. Мъжът беше стрелял. Съпругът ми извика след него, но оня продължи бързо, без да се обръща, и офейка.
На пътеката намерихме простреляна врана, която пърхаше. Аз оправих разрошените и пера и я сложих да лежи на едната и страна. Дясното и око беше отворено и гледаше към короната на дървото. Погледнах и аз натам. Имаше гнездо – дали с яйца, или с вече излюпени малки пиленца. Майка им се прощаваше с тях.
В главата ми веднага нахлуха картини от новинарските емисии – за убийствата на деца в Сирия, Ирак и Палестина. За деца, останали без дом, без родители и училища.
Продължихме разходката си без настроение. Не откъснахме и едно цвете, защото това също ми се стори убийство. И си мисля, че ни трябва нов Ноев ковчег. А и самите наводнения по цялото земно кълбо като чели се опитват да ни дадат знак, че хората трябва да се вразумим. Да станем по-добри. Ето, науката достигна до космоса. Защо тогава учените да не измислят лекарство, което да изчиства човека и да изцелява от злоба?!
Христина НЕДЕЛЧЕВА, с. Столник, обл. Софийска
