Срутва се 120-годишна къща, конфискувана от община Пловдив (снимки)

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Докато къщата беше наша, изглеждаше много добре, с двор, засят с рози. Но след като през 1978 г. ни отнеха почти целия имот, с изключение на една трета, той се превърна в руина. Това разказа пред "Марица" Александра Кръшкова за имота на дядо й - къща - паметник на културата на ул. “Д-р Стоян Чомаков” 16 в Стария град на Пловдив.За двуетажната сграда на Небеттепе, която всеки миг може да падне върху туристите, “Марица” писа многократно в продължение на години. Комисия от специалисти, включително от Министерството на културата, беше свикана вчера, за да огледа и да реши какво да прави с похабения паметник на културата. Вариантите са два - старинната сграда, построена в края на 19-и век, да се укрепи и да се реставрира или да се събори и да се изгради отново във вид, максимално доближен до автентичния.

Къщата е опасна за минувачите и още преди години върху фасадата беше окачена табела, че хората, които вървят по тясната уличка към Небеттепе, трябва да внимават. По сградата има пукнатини, част от нея е килната напред, основите са поддали, мазилката е олющена, стъкла на втория етаж няма. Най-страховитата част от фасадата е покрита със защитно платнище От западната страна - най-видимата за туристи, които вървят към археологическите разкопки от Етнографския музей, стената е почти разрушена. Зидарията се държи на косъм, горният край се е откъртил и току-виж се срине. Тук преди няколко години горя друга общинска къща, залепена на калкан. Вместо нея сега са струпани парчета от изгнилия дървен материал и камъни.

В безстопанствения паметник на културата живеят бездомници. Репортерите на “Марица” надникнаха вчера от задния двор, където някога собствениците на къщата са отглеждали рози. В обезкостената стая, на пода са нахвърлени вехти и мръсни дюшеци и одеяла, празни шишета, смачкани опаковки от цигари, отпадъци, явно донесени от контейнерите за смет. Но пък има и посуда - стъклена чаша за вино с високо столче. В ранния следобед нелегалния “стопанин” го нямаше.

Вместо двор с рози, гледани преди 35 години, сега е бунище - пръст, кал, камари камъни, кой знае защо струпани на това място, откъдето минава един от най-популярните туристически маршрути.

Община Пловдив притежава три четвърти от погубения паметник на културата, или от 379 кв. метра двор и двуетажната къща с гредоред с площ 141 квадрата. Останалите една трета си делят по равно трима наследници. Те трябва да решат на кой от двата варианта са съгласни - събаряне или реставрация. И тримата са възрастни хора със скромни доходи. От тази къща нищо не става, тя не може да се възстанови, коментира доцент Георги Ботев. Неговата съпруга инж. Христина Ботева е един от собствениците с 1/12 част от къщата. Ще свикаме семейния съвет и тогава ще решим, каза Александра Кръшкова. Тя разказа, че през 1978 г. тогавашната власт е отнела къщата по Закон за собствеността на гражданите, който е забранявал хората да имат повече от един имот. Общината е оформила насилствената мярка като продажба, като платила на собствениците малко над 9000 лева. 

Идеята е била да се разшири Етнограф ският музей, като се съборят всички старинни къщи до разкопките на Небеттепе. Но това така и не се случи. Отнетата къща беше дадена за стопанисване на “Жилфонд”. Настаниха хора, които не поддържаха имота, нито пък за него се грижеха от общината.

Едва през 2002 г. можахме да потвърдим собствеността върху една четвърт от къщата, описа 35-годишната съсипия Александра Кръшкова.

Собствениците са наясно, че ако се съгласят с укрепване и реставрация на порутения паметник на културата със 120-годишна история, трябва да поемат част от разходите. Това са много пари. Вероятно къщата ще бъде съборена, каквато съдба вече сполетя две съседни - също паметници на културата.