ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Най-важните резултати от работата на правителството и парламента са намалението на цената на тока, нарастването на пенсиите по закон, а не по произвол на който и да било, както и това, че коледните и великденските бонуси за пенсионери ще са системна политика. За първи път от години се провежда цялостна антимонополна политика. В момента се приема на второ четене в парламента закон за кредитните институции. Разглежда се и закон за защита на конкуренцията, който по нов начин регулира правата и задълженията между търговските вериги, потребителите и българските производители”. Ако не бяха толкова много, тези думи на Сергей Станишев можеха да се превърнат в лого на кампанията на БСП за изборите за европейски парламент.
Към тях могат да бъдат прибавени множествата медийни репчения на управляващите срещу ЕРП-ата, системните заплахи на незабравимия Румен Гечев срещу банките и гениалната идея на икономическия министър Драгомир Стойнев да купи фалиралия завод „Химко” за сметка на данъкоплатците срещу 22 милиона лева.
До момента намерението на Стойнев се крепи на аргумента, че предприятието било добро и имало бъдеще. Срещу думите на икономическия гений на БСП стои фактът, че по време на първия търг за закупуването на „Химко” не се яви нито един частен инвеститор, което е достатъчно показателно за това колко добро е предприятието и какво бъдеще има. Може би заради тази нелепа ситуация, в която е видно, че става въпрос за пилеене на обществени пари Стойнев направи уговорката, че след като държавата купела завода, той щял да бъде оздравен и веднага продаден. Дори сега имало кандидат–купувачи, но те искали да купят социалистическия комбинат от държавата, а не от сегашния му собственик. Защо е така, комсомолецът не обяснява. Да одържавяваш частно предприятие с обещание за бърза приватизация обаче си е най-малкото озадачаващо и предвещава дългогодишни обвинения в корупция, съмнения за получаване на комисиони и ред подобни сюжети, с които от години изобилства българската политика. А прекият извод, който може да бъде направен от ситуацията е, че Стойнев е най-зловредният икономически министър вилнял по българските земи от Румен Гечев насам. Честито!
Не бива да забравяме и патоса, с който преди няколко месеца вътрешният министър Цветлин Йовчев прати жандармерията да бори битовата престъпност. Помните ли, колко телевизионни камери снимаха героичната битка на жандармите с циганите в няколкото села, които бяха озарени от йовчевата пиар кампания? Тази битка свърши, след като един луднал авджия успя да застреля един командос и да рани още трима при специализирана полицейска акция, която по план трябваше да бъде представена като поредното геройство на Йовчев. Само че планът не беше изпълнен и сега Станишев няма да може да дрънка от сутрин до вечер цяла кампания, че е прекършил гръбнака на престъпността.
Той обаче със сигурност няма да спре да повтаря трескаво: „Ако не сме ние, ще дойде Борисов, ако не сме ние, ще дойде Борисов...”. Последното започва да не хваща дикиш, защото повечето от гореизброените мантри и инициативи бяха валидни и по времето на ГЕРБ. Така че голям уплах от станишевите заклинания няма да получим.
Всички тези активности и задъхани опити да се демонстрират действия в ползу роду, естествено са заради предстоящите избори, на които Станишев ще повтаря като гламав: „Намалих тока, увеличих пенсиите, намалих тока, увеличих пенсиите...”. Той разбира се няма да казва, че е намалил тока с има няма 5 процента и че е раздал по 20 лева на пенсионерите, не толкова за Великден, колкото за началото на откриването на предизборната кампания. Това ще е работа на опозицията.
Само че за този малоумен дебат, който ще донесе поредното голямо нищо на всички, които продължаваме да живеем в България, вече не е виновен Борисов, а Станишев. Защото дневният ред в политиката се задава от него и от приказните му коалиционни партньори, които сега пък се готвят да пращат перлата си Пеевски в Европарламента. Пак честито!
Преди миналите избори Станишев обещаваше нормализация и смяна на посоката. Днес лъже най-малко по два пъти на ден, за да изпълни ПР-програмата на съпругата си. Борисов четири години ни плашеше със Станишев, а сега Станишев четири години ще ни плаши с Борисов. Ако Орешарски изкара пълен мандат можем да наречем последните години от живота си „малоумното десетилетие” и след това да забравим, че са съществували. Нищо няма да изгубим.
Защото докато Станишев тържествено обявява, че е свалил тока с 5 процента, Националната електрическа компания продължава да лети към фалит. Докато текат топлите новини за великденските добавки към пенсиите, Националният осигурителен институт продължава да прави дефицити от по няколко милиарда лева, което в крайна сметка може съвсем да срине икономиката и да гарантира ниски пенсии на още две поколения. Докато „Химко” се одържавява с парите на работещите българи, безработицата не дава никакви признаци, че има намерение да спада, а инвеститорите и желанието им да правят бизнес в България са в състоянието, в което бяха преди една година. Борбата с монополите не променя системата към повече пазар и право на избор, а се състои в удари по определени фирми, които са заплашени да бъдат заменени от други, ако не платят дължимия рекет на новите дерибеи в икономиката. За държавния монопол в здравеопазването, образованието и пенсионното осигуряване и дума не се отваря и това е гаранция, че в тези три трагични сектора положението няма да се промени и при това управление, независимо от изхода от предстоящите избори.
Промяна няма, защото атмосферата в обществото не е по-чиста от атмосферата отпреди една година. Кал, компромати и циркаджилъци. Тонът, който задават сегашните управляващите, ще ги отведе там, където отведе предишните – в опозиция и поне един мандат изолация. Търси се този, който няма да се оправдава с предишните и ще е готов да свърши някои неотложни задачи без да мрънка и без да се оплаква. Ако вече е тук, хората ще го припознаят, ако не „малоумното десетилетие” може да продължи и 20 години.
