ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Прогнозата, че Станишеевски ще се прости с поста си в БСП и ПЕС заради свинщината с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, се оказа тотално сбъркана. Просто много надцених мъжкото начало, Y-хромозомата на социалистите. Станишеевски победи здравия разум в БСП. Победи и малкото морал, артисал в партията от времето на Виденов. На НС на БСП оня ден отделни недоволни поискаха главата му, но мнозинството остана лоялно към лидера.
Мнозинството в БСП зае позата, при която слънцето огрява онова място, което иначе никога не огрява… БСП изпадна в морален банкрут. Ще направя малко отклонение, колкото да кажа, че прекръстването на лидера на БСП не е моя хрумка. Чух го от едни лачени цигани в рейса. Връщаха се от митинга в защита на Пеевски. Та те говореха за Пеевски и Станишеевски… Е, циганите не са длъжни за 20-30 лева да им научат и имената…
Междувременно Таня Дончева рече: "Семейство Станишеви са много близки с Пеевски. Там връзките са много тесни и много финансови. Става въпрос за много пари…" Вече може определено да се каже, че Пеевски е кандидатура на Станишеевски. Не че и Орешарски не е приятел на Пеевски и майка му, но в случая той е с поддържаща роля. Основната отговорност е на Станишеевски. Но той нямало да подаде оставка, защото това щяло да дестабилизира правителството. Не мога да си представя какво трябва да стане, за да подаде оставка. В това отношение като че ли единственото, което изглежда възможно да се направи, е дефенестрация*. (Дано го написах правилно, защото в Механото в Пазарджик, където докторът е учил в младенческите си години, не се наблягаше много на латинския…) Ако се чака доброволно да напусне „Позитано”, никога няма да стане.
Станишеевски получи и подкрепата на европейските социалисти. На съвета на ПЕС в събота председателят на Европейския парламент Мартин Шулц каза: „Гордеем се, че ти си наш лидер…” Не знам къде намери основания да се гордее. Като цяло делегатите на ПЕС декларирали подкрепа за БСП и кабинета „Орешарски", озвучена от възгласите „Оставка! Оставка!” на протестиращите. По телевизора един професор рече, че когато чуждите социалисти попитали нашите какви са тия хора вън и какво викат, нашите им рекли: „Викат БСП for ever!” (БСП завинаги!) Като виц звучи, но не бих се учудил и да е вярно. Дето се вика, гарван гарвану…
Някой беше казал, че демокрацията не е власт на народа, демокрацията е власт на демократите. Да живеят европейските и български демократи! Та нито Станишев, нито Орешарски смятат да подават оставка. И двамата признават, че издигането на кандидатурата на Пеевски било грешка. Грешката обаче се състояла в това, че не преценили, че обществото няма да приеме тази кандидатура. А самата кандидатура си била много добра. Тези хора са загубили и последните си морални ориентири. Нищо в кандидатурата на Пеевски не е нормално.
Единствената логика, която може да седи зад нея аргументирано, е логиката на парите, многото пари. Станала грешка, но иначе правителството действало и за малкото време направило много и важни неща. „Ако не беше това правителство, разправя Илияна Йотова, ние след една седмица бяхме заплашени цените на електричеството да бъдат вдигнати с 40 %. Сега не само, че няма да бъде вдигната цената, но ще бъде намалена…”
По време на обсъждането на промените в енергийните закони в НС депутатът от БСП Димитър Горов направи следната еврейска сметка: „Настоящото правителство завари искания на производителите на ток за повишаване цената дори и с 40%. Кабинетът планира да я понижи с 5% от 1 юли, така че на практика намалението е с 45% от прогнозираните равнища.” Браво, Горов! При този иновативен начин на смятане, даже и да не успеете да намалите цената, няма да се забележи. Къде 45%, там и 40%. Даже, между нас да си остане, можете и да я дигнете с 5%. Никое правителство до сега не е сваляло цената с 35%. Това изказване съперничи на най-добрите образци в жанра. Например през 2003 г. Никито Василев сподели от парламентарната трибуна, че за двете години на тяхното управление доходите на българина в доларово изражение се увеличили с 54.25%. При СДС средната заплата била $113 долара, при тях нараснала на $169. И пропусна да спомене, че през това време доларът падна от 2.30 на 1.60 лв. В левово изражение и минус инфлацията доходите се бяха увеличили с 2%. Спомняме си, че тогава попитахме дали Никито е проверяван на глупомера. Сега няма да питаме. За да не се повтаряме, не за друго… Управляващите социалисти се движат с един протест закъснение. Протестите надраснаха цените на тока. Вече се поставят под въпрос самите основи на олигархичния модел на днешна България, откровено и цинично разголени от назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, на Сидеров за шеф на комисията за корупция и парламентарна етика в НС, на бивши ченгета и настоящи корумпета на важни постове.
Тайните политически технолози побързаха да намерят „непреодолими” различия между февруарските и юнските протести. Първите били социални, докато сегашните били ценностни. От името на хората, които днес са на улицата, се разпространяват оценки, че през февруари протестирали социалните маргинали, хората, които не могат да си платят тока, а сега протестирали добре образовани, добре пласирани и заможни хора. Не е нужна особена прозорливост, за да се досетим, че тези странни опити за стратифициране на протестите са от полза единствено на управляващите и, следователно, идеолозите трябва да се търсят в техните редици. Целта е да се ограничи социалната база на протестите. Всяка стратификация, освен когато е за целите на научно изследване, води до условното обособяване на големи групи от хора и реалното им противопоставяне. И именно такава е целта – да се противопоставят шепата материално задоволени и интелигентни българи на масата социални неудачници. И май технолозите успяват да го постигнат на този етап. Какво могат и какво трябва да постигнат протестите? Положението е малко „напреде пропаст, назаде вълци”. Според част от протестиращите правителството трябва да подаде оставка и да се върви към нови избори. Но тук съществува съвсем реална опасност изборите да възпроизведат същия резултат, или да върнат ГЕРБ на власт.
Което едва ли е целта на протестите. Друга част от протестиращите смятат, че първо трябва да се промени избирателния кодекс и тогава да се проведат избори. Точката на логическото грехопадение на тази теза е в очакването, че БСП-ДПС-Атака ще се държат като национално отговорни партии, ще се абстрахират от собствените си интереси и ще направят промени, които са в полза на цялото общество. Това няма как да се случи. Мая Манолова е тунингована версия на Искра Фидосова, Михаил Миков е един по-интелигентен Красимир Велчев. В същината си те са от един и същи тип партийни функционери, за които доброто на родината произтича от доброто за тяхната партия.
Разумният вариант е протестите да формулират един минимум от належащи промени и да го наложат на политиците при неотслабващ обществен натиск. И да се отива на нови избори. Дали ще бъдем по-щастливи, ако на мястото на «Атака» в парламента влезе НФСБ на Валери Симеонов и дали България ще стане по-нормална, ако партията на Кунева заеме освободеното място в тройната коалиция предстои да видим. Но едно е сигурно – по-зле трудно ще стане. Истината е, че битката за нов морал в политиката у нас започва с голямо закъснение. Пространството на гражданското общество, доколкото го има, тепърва трябва да се структурира, да се организира, да намери ефикасни методи за влияние върху властта. „Третият сектор”, NGO-тата са доста ненадежден съюзник на гражданското общество, доколкото голямата част от тях са принудени да оцеляват като се кооперират с властта. Други източници за финансиране почти няма.
Обществото трябва да изяви своите претенции не само към управляващите, но и към медийната среда. Парадоксална е ситуацията в която улиците са изпълнени с хора, които протестират срещу назначението на Пеевски в ДАНС, но същевременно „Телеграф” е най-тиражният всекидневник. В мнозинството си българските медии предадоха обществото.
Сега е ред на обществото да ги предаде… на забвение. Големият въпрос е дали ще ни стигне социалната енергия. „Чака ни дълъг път, крайната цел не се постига току-така. Ще възтържествуваме единствено чрез усърдна, настойчива, всеотдайна работа.”** ……………. *Дефенестрация, лат., изхвърляне през прозореца. ** Ноам Чомски, „Окупирай”
